— Не, Джордж. Не би било разумно.
— Никак даже! Един подобен разговор би ме подлудил и доколкото те познавам, несъмнено би нарушил сегашното ти спокойствие.
— А аз искам да остана спокойна…
— Нима? Тогава по-добре да държа езика си зад зъбите. Но Алис, аз никога повече няма да мога да ти говоря така, както мога сега. Откакто заминахме, двамата с теб сме първи приятели, нали така?
— И не трябва ли завинаги да си останем първи приятели?
— Определено не. Как би било възможно това? Помисли. Как мога да бъда твой приятел, когато ти си господарка на имението на онзи мъж в Кеймбриджшир?
— Джордж!
— Не се опитвам да бъда непочтителен. Прости ми, ако прозвуча така. Ще се поправя и ще кажа „на онзи джентълмен“, защото той е джентълмен.
— Несъмнено е такъв.
— Нямаше да го приемеш, ако не беше. Но как мога да бъда твой приятел, когато ти си негова жена? Ще продължа да те наричам братовчедката Алис, ще галя децата ви по главите, когато ги видя, и ще се ръкувам с него, ако го срещна на улицата, освен ако порочната ми слава не го накара да прекрати нашето познанство, но що се отнася до приятелството ни, то ще свърши следващия четвъртък, когато двамата с теб се разделим на Лондонския мост.
— О, Джордж, не говори така!
— Точно така ще стане.
— И защо в четвъртък? Нима намекваш, че никога повече няма да дойдеш на улица „Кралица Ан“?
— Да, точно това намеквам. Кейт смята, че това пътешествие беше много успешно. Може би Кейт не знае нищо.
— Беше много приятно… поне за мен.
— И това удоволствие нямаше отрицателна страна?
— Не и за мен.
— Аз също си изкарах приятно, но в моето удоволствие имаше примеси. Алис, не те моля за нищо. За нищо.
— Каквото и да ме помолиш, че го направя за теб.
— Не те моля за нищо. За нищо. Но искам да ти кажа нещо.
— Джордж, не го казвай. Позволи ми да се кача горе. Позволи ми да отида при Кейт.
— Разбира се. Щом искаш да си ходиш, заповядай.
Кракът му все още бе върху табуретката, която препречваше пътя й, и той не направи опит да го свали, за да я улесни.
— Разбира се, че можеш да отидеш при Кейт, щом отказваш да ме изслушаш. Но след всичко, което преживяхме, и след тези шест седмици интимно приятелство, мисля, че трябва да ме изслушаш. Казах ти, че не те моля за нищо. Не възнамерявам да ти се обяснявам в любов.
Алис бе понечила да се изправи, но сега отново се отпусна на стола. Той бе спрял да говори, но тя не направи повторен опит да избяга и не се опита да го накара да замълчи.
— Не възнамерявам да ти се обяснявам в любов — повтори той. — Що се отнася до любовта, такава между нас вече няма. Имаше, но после рухна и вече не може да бъде възстановена. Любовта може да съществува или да бъде отхвърлена, но там, където не съществува, няма как отново да бъде съживена.
— Никога повече няма да говорим за това.
— Така би казала всяка порядъчна гувернантка и така трябва да се говори на децата, но в нашите отношения няма място за неистини. Вече не сме деца, а мъж и жена. Напълно разбрах защо ме отритна. И въпреки мъката, знаех, че си права. Не смятам нито да обвинявам теб, нито да оправдавам себе си, но знаех, че си права.
— Тогава да не говорим повече за това.
— Не, трябва да кажа още нещо. Не те разбрах, когато прие предложението на господин Грей. Не казвам нищо лошо за него. Доколкото знам, той е съвършен. Но си мислех, че те познавам, и се зачудих как можеш да обичаш мъж като него. Все едно човек, пристрастен към брендито, изведнъж да мине на краве мляко… и да се наслаждава на промяната! Няма съмнение, че млечната диета е за предпочитане. Но хората, които са живели на бренди, не могат да направят подобна промяна така внезапно, защото биха загинали.
— Невинаги, Джордж.
— Възможно е да се постигне след месеци агония… но при теб нямаше подобна агония.
— Кой знае?
— Но ти ще ми кажеш, че промяната е настъпила. Така смятах и аз и очаквах да те открия променена. Мислех, че вече няма да си създание от огън, а от топло мляко и сладък мед, и вече ще си готова за живота, който те чака. С подобен човек бих могъл да измина пътя от Москва до Малта без никакви рискове. Жената, подходяща за съпруга на Джон Грей, нямаше как да ми навреди и нямаше как да помрачи щастието ми. Дори и някога да съм я обичал и дори все още да обичам спомена за онова, което беше, тази нова, преродена жена нямаше да означава нищо за мен. Не ме разбирай погрешно. Имам достатъчно опит, за да знам, че може би тази жена щеше да бъде по-добра и по-щастлива. Не казвам, че си паднала в очите ми, но определено ти приписвах достойнства, които още не си придобила. Алис, здравословната диета, за която говорех, не е твоята диета. Ще те умори от глад и ще загинеш.
