— Но ми се струва, че ще го кажеш, когато чуеш какво сторих. Е, какво си мислиш, че направи моята старша гувернантка? Имам предвид онази от женски пол? Качи се на собствената ми карета и хукна след господин Палисър, оставяйки другата гувернантка да ме наблюдава. Аз бях в разгара на танца, но въпреки това знаех какво се случва, сякаш ги бях чула да се наговарят. Разбира се, че господин Палисър се върна за мен. Не виждам какво друго би могъл да стори, освен, може би, да ме остави на произвола на съдбата. Върна се на партито и се държа толкова благородно — като съвършен джентълмен. Разбира се, че си тръгнах с него и бях готова да му призная всичко, ако ме бе попитал. Щях да му кажа, че смятам да го напусна и нищо не би могло да ме задържи при него!
— Да го напуснеш, Кора!
— Да, и да избягам с онзи друг мъж, чието име не ми позволяваш да споменавам. Имах писмо в джоба си, в което той ме молеше да избягаме заедно. През онази вечер ме помоли още десетина пъти. Нямам представа как не се съгласих.
— Как не си се съгласила да бъдеш разорена и опозорена?
— Как не се съгласих да избягам с него… където и да било. Разбира се, че това щеше да означава пълно падение за мен. Не съм толкова глупава, че да не осъзнавам това. Нима смяташ, че не разбирам разликата между това да си нечия съпруга и това да си нечия любовница? Ако го бях направила, всички щяха да ме мразят и презират. Сама аз щях да се мразя и презирам. Щях да се чувствам ужасно, като противно чудовище сред останалите жени. Но защо не ми позволиха да се омъжа за него? Защо ме принудиха да обмислям подобни отчаяни действия? И въпреки че щях да унищожа себе си, в същото време щях да спася мъжа, който все още наричам свой съпруг. Знаеш ли какво, Алис? Аз му казах това. Казах му, че ако бях избягала с Бурго Фицджералд, той щеше да си намери нова съпруга и да си има дете от нея и…
— Казала си на съпруга си, че си обмисляла да го напуснеш?
— Да, казах му всичко. Казах му, че съм лудо влюбена в мъжа, когото всички останали на този свят смятат за нищожество.
— И той какво отговори?
— Не мога да ти кажа какво отговори. Но следващата седмица заминаваме за Баден, а после ще посетим Италия. Той изобщо не се ядоса. Рядко се ядосва, освен ако не е за някаква дреболия, като онзи път, когато хвърли пътеводителя на масата. И когато му казах, че може да си намери друга съпруга, която да му роди дете, той обви ръка около кръста ми и прошепна, че това не го измъчва толкова, колкото си въобразявам.
В този миг го обичах повече, отколкото когато и да било преди.
— Държал се е като истински ангел.
— Държа се като истински кабинетен министър и съм убедена, че по-скоро би предпочел да бъде министър, отколкото ангел. И така, вече знаеш всичко… всъщност не, има още едно нещо, което трябва да ти кажа. Когато го научиш, ще поискаш да го направиш архангел или министър-председател. Каза ми, че трябва да ме заведе в чужбина. Предложението дойде от него и когато го направи, аз онемях. След това заяви, че трябва да те поканя да дойдеш с нас. Това ме трогна повече от всичко останало. Само си помисли как щях да реагирам, ако ми бе предложил да поканя госпожа Маршъм!
— Но той не ме харесва.
— Тук грешиш, Алис. Не става въпрос за това дали те харесва или не. Той си мислеше, че може да те превърне в нещо като госпожа Маршъм и когато ти отказа, а вместо това излезе на разходка из руините, за да флиртуваш с Джефри Палисър…
— Не съм излизала да флиртувам с Джефри Палисър.
— Той флиртуваше с теб, което е същото. И когато Плантагенет научи това… защото господин Бот му каза, разбира се…
— Господин Бот не вижда всичко.
— Мъжете като него виждат. Лошото е, че виждат повече от всичко. Но както и да е. Господин Палисър вече преодоля това свое желание. Хайде, Алис. Фактът, че предложението идва от самия него, би трябвало да разсея всичките ти съмнения. Той ти протегна ръка и ти нямаш друг избор, освен да я вземеш.
— С удоволствие ще взема ръката му.
— И ще дойдеш с нас заради мен? Той много добре разбира, че не би си прекарал приятно само в моята компания, а аз не бих си прекарала приятно само в неговата. В теб има мъдрост, която той харесва, и безразсъдност, която аз харесвам. Лесно мога да си представя как се сближавам още повече с момиче, изиграло такава необуздана игра с любовниците си.
Алис не обеща нищо тогава. Първото й възражение бе продиктувано от факта, че вече бе обещала на Кейт да замине за Уестморланд, за да я утеши за счупената й ръка.
— И задължително трябва да отида — заяви Алис, помнейки колко наложително бе да се защити пред сестрата на Джордж Вавасор. Но после призна, че нямаше да остане дълго в Уестморланд, може би не повече от седмица, и накрая бе решено господин и госпожа Палисър да отложат пътешествието си с четири или пет дни, за да може Алис да замине с тях веднага след завръщането си от „Вавасор Хол“.
