Междувременно Чийзакър разказваше своята история. Първо бе попитал, с жален тон, дали наистина трябваше да изостави всичките си надежди.
— Няма да злословя по адрес на капитана, ако въпросът е решен — рече той. — Не съм завистлив мъж.
— Въпросът е решен — отвърна госпожа Гринаул.
Все пак господин Чийзакър не се сдържа и отново намекна, че Ойлимид е разкошно имение, а Белфийлд не притежава и сламен матрак, на който да спи. В отговор госпожа Гринаул посочи, че именно затова някой трябва да му осигури матрак, на който да спи.
— Ако гледате на нещата по този начин, разбира се — отвърна Чийзакър.
Госпожа Гринаул потвърди, че гледа на нещата по този начин.
— Тогава няма повече да настоявам — отвърна Чийзакър. — Що се отнася до сумата, която ми дължи, предполагам, че ще му дам още малко време, за да ми я върне.
Госпожа Гринаул го увери, че парите ще му бъдат върнати веднага след венчавката. Дори му предложи да му ги плати сега, ако има належаща нужда от тях. Той отвърна, почти с презрение, че никога не е имал належаща нужда от пари.
— Просто искам да си получа своето — нищо друго.
След това господин Чийзакър се опита да смени темата, но това не се оказа толкова лесно, колкото си бе представял. Трябва да признаем, че самата тема бе доста деликатна и той не бе сигурен как да започне. След като не можеше да се ожени за госпожа Гринаул, бе решил да се задоволи с нейната племенница Кейт. Това бе темата, която се опитваше да подхване. Несъмнено до него бяха достигнали слухове за условията на завещанието на стария земевладелец и вече бе склонен да приеме помощта, която госпожа Гринаул му бе предложила по този въпрос. Съзнаваше, че му бе време да се ожени. Бе споделил с много от приятелите си в Норфък, че Кейт Вавасор се бе хвърлила в краката му и най-вероятно го вярваше. В отговор на любовните му речи, предназначени за самата нея, вдовицата бе изтъквала достойнствата на своята племенница. Дори му беше казала, че от нея би излязла прекрасна съпруга. Истината бе, че господин Чийзакър бе дошъл в Уестморланд с две стрели в колчана си и това бе втората.
— Съзнавате, че самата вие вкарахте тази идея в главата ми, нали? — рече той.
— Но нещата се промениха много оттогава — отвърна вдовицата.
— Как са се променили? Аз не съм се променил. Ойлимид не се е променил и неговият собственик продължава да не дължи нито шилинг на никого. Как са се променили нещата?
— Племенницата ми наследи това имение.
— И защо това да променя нещата? О, госпожо Гринаул! Не съм очаквал да чуя такива користолюбиви думи от вас! Наследила е това имение! И нима това ще я накара да изостави своя любим?
Госпожа Гринаул се опита да му обясни, че едва ли някой би могъл да обвини племенницата й в това, че е изоставила своя любим, след което се престори на възмутена, когато той се опита да защити правата си.
— Но скъпи господин Чийзакър, тя нито веднъж не е показвала интерес към вас.
— Но вие постоянно ме уверявахте, че мога да я взема за жена, когато поискам.
— А сега ви казвам, че не можете. Няма смисъл да отивате в къщата и да й предлагате, защото ще получите отговор, който няма да ви хареса. Вижте какво, господин Чийзакър. Искате да се ожените и съм съгласна, че ви е време да го направите. Какво ще кажете за моята скъпа приятелка Чарли Феърстерс? Едва ли бихте могли да си намерите по-подходяща съпруга от Чарли.
— Чарли Феърстерс! — възкликна Чийзакър и се намръщи отвратено. — Но тя няма нито цент! Не притежава нищо на този свят! Мъжът, който се ожени за нея, ще трябва да й купи сватбената рокля!
— Кой е користолюбив сега, господин Чийзакър? Приберете се вкъщи и помислете над това. Ако се ожените за Чарли, ще дойда на сватбата ви. И няма да ви е срам от облеклото й. Ще се погрижа за това.
Вече бяха близо до портата и Чийзакър се поколеба, преди да влезе.
— Мислите ли, че все пак имам някакъв шанс? — попита той.
— Знам, че нямате. Никога не съм я чувала да ви споменава.
— Може би си е намерила друг щастливец?
— Не мога да ви кажа нищо по този въпрос, но съм сигурна, че няма да вземе вас. Аз харесвам фермерството, както знаете, но тя не го харесва.
— Мога да се откажа от това — отвърна веднага той. — Поне за известно време.
— Не, не, не. Няма да има никакво значение. Повярвайте ми, приятелю. Тя не се интересува.
Той продължаваше да се колебае с ръка на портата.
— Тогава не виждам смисъл да влизам — рече накрая.
Вдовицата не отговори.
— Имам своята гордост и не ходя на места, където не съм желан — продължи господин Чийзакър.
— Със сигурност не бих могла да ви кажа, че сте желан в тази светлина, господин Чийзакър.
— Тогава ще си ходя. Може би ще бъдете така добра да кажете на момчето с двуколката да тръгне след мен? Пътуването дотук и обратно ще ми струва шест лири и десет пенса. Белфийлд изхарчи по-малко, разбира се. Пътува втора класа. Чух за него на идване.
— Разходите нямат значение за вас, господин Чийзакър.
