Това бе тежък удар за капитан Белфийлд. Госпожа Гринаул също не се зарадва да го види. Що се отнасяше до нея, раздразнението й бе по-скоро свързано с двете й племеннички, и особено с Алис. Как щеше да й обясни този втори ухажор? Кейт, разбира се, знаеше всичко за него. Но как щеше да накара Алис да разбере, че вината не беше нейна и че вече бе обяснила на този влюбен джентълмен, че няма смисъл да се надява? А що се отнасяше до самата Кейт, която леля й незнайно защо бе считала за основен обект на ласките на господин Чийзакър, как щеше да реагира тя на пристигането на собственика на Ойлимид? Копелетата още не бяха спрели да се въртят, а госпожа Гринаул вече обмисляше как да отпрати господин Чийзакър, без да му позволи да продължи пътя си до „Вавасор Хол“.
Вдовицата бе слисана, но как бихме могли да опишем чувствата на капитана? Той бе наясно с факта, че Чийзакър знаеше неща за него, които не бе споделил с бъдещата си съпруга. Как му се искаше да се бе придържал по-близо до истината, изброявайки дълговете си!
— Този мъж е издирван от полицията — заяви Чийзакър още докато двуколката се движеше. — Издирван е от полицията, госпожо Гринаул!
В страстта си той се изправи и посочи към Белфийлд. Колата спря внезапно и Чийзакър падна назад на пейката, неспособен да запази равновесие.
— Издирван е от полицията! — повтори той веднага, след като успя да си поеме дъх.
Госпожа Гринаул пребледня под траурния си воал, който бе вдигнала. Какво ли бе сторил капитанът? Дали бе поръчал стоки от магазин, без да плати за тях? Или пък бе прибягнал до подправяне на банкнота, измъчван от глад?
— Боже мой! — възкликна тя и издърпа ръката си от неговата.
— Това е лъжа — каза Белфийлд.
— Вярно е — отвърна Чийзакър.
— Ще те осъдя за клевета, приятелю — заяви Белфийлд.
— Върни ми парите, които ми дължиш — каза Чийзакър. — Ти си измамник!
Госпожа Гринаул не се впечатли от факта, че господин Чийзакър смяташе бъдещия й съпруг за измамник. Беше чувала подобни обвинения от него и преди. Но полицейското издирване бе друго нещо. Ако това бе вярно, тя не би могла да се омъжи за капитана.
— Какво означава това, капитан Белфийлд? — попита остро вдовицата.
— Лъжи и клевети. Просто се опитва да ни скара. Какви са тези хора, които ме издирват, господин Чийзакър?
— Полицаи, шерифски служители или нещо такова — отвърна Чийзакър.
— О, за шерифски служители ли става дума! — възкликна госпожа Гринаул с огромно облекчение в гласа. — Господин Чийзакър, не бива да говорите такива неща. Наистина не бива. Шерифските служители нямат край! И освен това им плащат.
— Ще го осъдя за клеветата. Заклевам се, че ще го осъдя — закани се Белфийлд.
— Хайде, стига — рече вдовицата. — Не ставайте глупав. Мъже, които не могат да си позволят нищо, трябва да се научат да търпят подобни клевети. Господин Чийзакър, къде отивахте?
— Отивах към „Вавасор Хол“, за да ви предупредя.
— Вече е твърде късно — отвърна госпожа Гринаул и се скри зад воала си.
— Защо? Нима вече сте се омъжили за него? Но как е възможно това? Той имаше само един ден преднина. Или може би сте се венчали тайно в Норич? О, госпожо Гринаул!
Той слезе от двуколката и тримата се насочиха обратно към имението, докато кочияшът продължи с пътната чанта на господин Чийзакър.
— Не съм сигурна дали можем да ви поканим — рече госпожа Гринаул. — Имаме други гости и къщата е пълна.
— Не съм от хората, които се натрапват, когато знаят, че не са добре дошли. Можете да бъдете сигурна в това. Ако не мога да получа вечеря с любов, ще я получа с пари. Не всеки може да каже това. Чудя се кога ще ми върнете парите, които ми дължите, лейтенант Белфийлд?
Въпреки всичко вдовицата успя да ги помири, преди да стигнат „Вавасор Хол“. Двамата дори стиснаха ръцете си и агнето Чийзакър се съгласи да си легне с вълка Белфийлд. Малко по-късно Чийзакър успя да прошепне в ухото на вдовицата истинската причина да дойде в Уестморланд. Направи го така, че Белфийлд да не го чуе. Когато госпожа Гринаул разбра, че Чийзакър има нещо да й казва, тя не се поколеба да отпрати своя избраник.
— Няма да ме зарежете за друг, нали, госпожо Гринаул? — прошепна Белфийлд в ухото й, преди да тръгне.
Тя само му се намръщи и го помоли да побърза. И така, госпожа Гринаул започна тази разходка в компанията на единия си ухажор и я завърши в компанията на другия.
Белфийлд, който бе изпратен в имението, завари Алис и Кейт да изучават новопристигналата пътна чанта.
— Той го познава — рече момчето, докарало чантата, и посочи капитана.
— Принадлежи на нашия стар приятел господин Чийзакър — обяви Белфийлд, гледайки към Кейт.
— Нима и той е дошъл? — попита тя.
Капитанът сви рамене и призна, че това бе така.
— Не че ще постигне нещо, разбира се — добави той. — Клетият Чийзи нямаше никакъв шанс в това отношение.
— Не ухае достатъчно на канарите и долините, така ли, капитан Белфийлд? — попита Кейт.
Капитанът нямаше представа за какво говореше тя, въпреки че имаше хора, които го считаха за канара, както и такива, които го смятаха за долина.
