Любовта на Алис бе напълно различна и не съм сигурен, че бе по-пригодена за този прозаичен свят, в който живеем, от любовта на братовчедка й. Любовта на Алис бе прекалено логична. Не бих казал, че в нея нямаше поезия, но несъмнено й липсваше романтика. Поезията в нея бе прекалено рационална за романтика. И безспорно в любовта на Алис нямаше място нито за удоволствия, нито за порочност. Опасявам се, че в нея отсъстваше и онази частица преклонение, която винаги трябва да присъства в сърцето на едно момиче, когато тя реши да го отдаде на друг. Но в тази любов имаше повече себеотрицание, отколкото близките на Алис разбираха… може би, с изключение на онзи близък човек, чието разбиране бе най-важно за самата Алис. През всичките си любовни изпитания, всички годежи и нарушени обещания, тя бе мислила повече за други хора, отколкото за себе си. И основната причина за тези изпитания бе именно това себеотрицание. Бе напуснала Джон Грей, защото се бе уплашила, че не е достойна за негова съпруга и няма да го направи щастлив. След това се бе сгодила за втори път за братовчед си, защото бе решила, че може да му бъда от полза. Разбира се, че бе сгрешила. Бе сгрешила, когато се бе отказала от мъжа, когото обичаше, и бе направила още по-голяма грешка, когато си бе казала, че в такъв случай би могла да се върне при мъжа, когото не обичаше. Знаеше, че бе допуснала тези грешки и горчиво се разкайваше за тях. Но не говореше за тези неща дори пред братовчедка си.
Минаха през Базел на път за Люцерн и отседнаха в онзи голям хотел с терасата над Рейн, който Алис помнеше толкова добре. Още първата вечер тя се озова на същата тази тераса, вперила поглед в реката, течаща отдолу, сякаш от същото място, където бе стояла с Джордж и Кейт. Но истината беше, че хотелът бе много голям и имаше много апартаменти с тераси над реката. Нима има човек, посетил Базел, който да не е съзерцавал бащата на реките от това място? Алис бе точно там, на една от тези тераси, когато й донесоха писмо от братовчедка й Кейт, пълно с новини за братовчед й Джордж. Господин Палисър й го донесе лично. Алис нямаше избор и трябваше да го прочете в негово присъствие. Писмото започваше с думите:
„Джордж загуби изборите.“
Алис се замисли за парите си и за начина, по който са били прахосани. За един кратък миг сърцето й се изпълни със съжаление за усилията, които бе положила по този въпрос. Но чувството бързо отмина. „Струваше си да опитаме“ — рече си тя и продължи да чете.
