„Двете с леля Гринаул сме в Лондон и току-що чух новините. Тук сме от три дни и два пъти го поканих да ни посети, но той още не го е направил. Може би така е по-добре, защото едва ли думите, които ще си разменим, когато се видим, ще бъдат приятни. Гласуването приключи този следобед и е загубил с огромна разлика. Имаше пет кандидати за двете свободни места — трима либерали и двама консерватори. Другите двама либерали спечелиха, а той получи най-малко гласове от петимата. Всеки ден чувам неща за него (или по-скоро леля ми ги чува и ми ги предава), които ме карат да се страхувам за бъдещата му кариера. Разбрах, че се е отказал от бизнеса си и вече няма никакъв източник на доходи. Веднага съм готова да разделя всичко, което имам, с него и дори бих направила повече от това. Ще задържа толкова, колкото да ти върне онова, което ти дължи, и ще му дам всичко останало — целият ми дял от приходите от имота. Но не мога да направя това, докато все още сме врагове. Дойдох в Лондон, за да говоря с адвокат относно стъпките, които е предприел, за да оспори завещанието на дядо. Адвокатът твърди, че са глупости и че адвокатът на Джордж знае, че клиентът му няма никакви шансове, но не мога да направя нищо, докато въпросът не бъде решен. Скъпа Алис, въпреки че загуби голяма част от парите си, поне засега, трябва да те поздравя за това, че вече си в безопасност и успя да се спасиш от него. Сигурно съзнаваш какво изпитвам, когато ти пиша тези редове, след всичко, което направих, за да ви събера и след всичките ми амбиции по този въпрос. Имах такива надежди за неговото бъдеще! Що се отнася до парите, те ще ти бъдат върнати. Не мисля, че някога отново ще се осмеля да мечтая. Надявам се, че ще ми простиш за начина, по който се отнесох с теб. Сигурна съм, че ми съчувстваш.
Дойдох в Лондон, за да говоря с адвокат, но това не е единствената причина. Леля Гринаул избира сватбените си дрехи, а капитан Белфийлд е отседнал близо до нашата квартира. Дошъл е, за да си купи зестра. Или по-скоро, за да му купят зестра. Не съм в настроение за шеги, но ми е трудно да не се усмихвам вътрешно, когато тя обсъжда с мен състоянието на неговия гардероб и предлага икономични подобрения, за негово най-голямо отвращение. В момента е под пълен контрол и тя му държи сметка за всеки прекаран час и всеки изхарчен цент. «Разбира се, че ще подивее веднага щом се оженим, рече ми тя вчера. И разбира се, че постоянно ще се караме по този въпрос, но колкото по-добре го опитомя сега, толкова по-послушен ще бъде после. И въпреки че понякога ще му се карам, никога няма да му се сърдя.» Не се съмнявам, че всичко това е вярно, но според мен леля постъпва много глупаво, като се посвещава на мъж като него. Твърди, че го прави от скука. Веднъж събрах смелост да й кажа, че един тигър в клетка също би разсеял скуката й, но не би бил толкова опасен. Тя много ми се ядоса. Отвърна ми, че самата аз съм се опитала да опитомя тигър и съм усетила ноктите му, след което заяви, че е напълно готова да се жертва, ако това се наложи, в името на добрия резултат. Нямах какво повече да й кажа и оттогава си говорим само положителни неща за капитана. Двамата се разбраха с баща ти да прекарат следващите три години във «Вавасор Хол» и предполагам, че ще остана с тях до твоето завръщане. Какво ще правя после зависи изцяло от твоите планове. Аз съм едно самотно и изоставено създание, Алис. Не чувствам връзка с никого и с нищо. Не съм предполагала, че смъртта на дядо ще ми се отрази толкова тежко. С изключение на теб, нямам нищо друго на този свят. А що се отнася до теб, имам неприятното чувство, че от години съм се опитвала да ти причиня огромно нещастие и трябва да ме считаш за враг, от когото едва си успяла да избягаш, но не преди да ти бъдат нанесени дълбоки рани.“
