— Но по-скоро бих предпочел да живея в Кеймбриджшир — бяха първите му думи.
— Защо?
— Отчасти защото човек оценява красотата само тогава, когато е положил усилия, за да я открие, и отчасти защото тази красота, както и романтиката, свързана с нея, не бива да се превръща в най-важното нещо в живота на човек. Романтиката, ако изобщо се появи, трябва да идва и да си отива неочаквано и ненадейно.
— Бих искала да живея на красиво място.
— И аз бих искал да водя романтичен живот. Но тези неща губят своя чар, когато станат ежедневно явление. Когато някой е задължен да пътува два пъти в месеца до Виена или Санкт Петербург, едва ли се наслаждава на преживяването.
— Въпреки това бих искала да живея на красиво място — каза Алис.
— Аз пък искам да дойдеш да живееш на едно много грозно място. Известно време той мълчеше. Не поглеждаше към нея, а вместо това се взираше в планината, надвиснала над езерото. Тя също не продумваше и не го поглеждаше. Знаеше, че той всеки момент ще поиска ръката й. Цяла нощ си бе представяла този момент, но сега, когато той най-сетне бе дошъл, не знаеше какво да мисли.
— Едва ли ще позволиш на това обстоятелство да те разколебае, ако решиш да ми станеш жена — продължи той.
— Кое обстоятелство?
— Фактът, че Недъркоутс не е толкова красиво място, колкото Люцерн.
— Това няма нищо общо — рече Алис.
— Не би трябвало да има.
— Абсолютно нищо общо — повтори Алис.
— Това означава ли, че ще дойдеш? Ще дойдеш ли в Недъркоутс като моя съпруга? Ще ми помогнеш ли да бъда щастлив сред всичката тази грозота? Ще дойдеш ли, за да бъдеш моето красиво нещо, моето съкровище, моята радост, моята утеха и мой най-верен съветник?
— Нямате нужда от съветници, господин Грей.
— Никой мъж не е имал по-голяма нужда от съветник. Алис, това бе една много лоша година за мен и ми се струва, че ти също не беше щастлива.
— Не бях.
— Да я забравим тогава… или поне да се престорим, че сме я забравили. Преди дванайсет месеца ти беше моя. Беше толкова моя, че имах правото да се хваля с теб пред приятелите си.
— Едва ли е имало с какво толкова да се хвалиш.
— Те не бяха на това мнение. Двамата близки приятели, с които споделих радостта си, заявиха, че ще бъдем много щастливи заедно. Що се отнася до мен, аз бях сигурен, че ще бъда щастлив с теб. Никой мъж не е бил по-доволен от сделката, която е сключил, от мен. Да се върнем към тази сделка и да се престорим, че последните дванайсет месеца не са се случвали.
— Това е невъзможно, господин Грей. Ако бе възможно, щях да бъда още по-ужасен човек от този, който съм.
— Защо да е невъзможно?
— Защото не мога да си простя за онова, което направих. Вие също не бива да ми прощавате.
— Но вече ти простих. Дори за миг в сърцето ми не е имало твой грях към мен, който да е останал непростен. Мисля, че постъпи глупаво и бе подведена от собствената си гордост и честолюбие. Мисля, че тези неща те поставиха в много трудно положение и за да излезеш от него, ти се видя принудена да сториш нещо неразумно. И едва по-късно осъзна, че решението ти противоречи на всичките ти принципи.
Докато той говореше, тя се обърна и го изгледа, изумена от това колко правилно бе разчел действията и мислите й.
— Така и не повярвах, че наистина ще се омъжиш за братовчед си — продължи Грей. — Когато ми казаха, че си склонила да го направиш, аз веднага заключих, че си била временно заслепена от бремето на проблемите си. Видяла си се принудена да се разбунтуваш срещу мен и си била подведена от сърцето си. Казала си си, че можеш с лека ръка да обърнеш гръб на щастието си. Виждаш, че говоря за старата ти любов към мен с откровената самонадеяност на щастлив любовник.
— Не, не, не! — възкликна тя.
— Но бурята преминава над дървото, без да го изкорени и без да наруши неговата симетричност. Когато чуем воя на вятъра и видим как дървото се огъва, ние си мислим, че дните му са преброени и всеки момент ще се прекърши. Алис, когато ветровете те огъваха и заплашваха да те прекършат, аз никога не си помислих, че ще бъдеш унищожена. Има хора, които с времето ще ти простят. Ти също ще си простиш с времето. Но аз те познавам по-добре от всеки друг, точно така, по-добре от всеки друг, и ти простих незабавно. Простих ти всичко, Алис, и го направих без никакви колебания. Ела при мен и ме утеши, Алис. Ела при мен, защото се нуждая от теб.
Тя стоеше неподвижно и мълчеше, взряна в езерото и планината, издигаща се над него. Какво би могла да му каже?
— Сега се нуждая много повече от теб — продължи той, — отколкото когато за пръв път те помолих да споделиш живота си с мен. Тогава можех да понеса да те загубя, защото не се бях хвалил с това, че си моя. Не си бях представял какъв ще бъде животът ни заедно. Но оттогава не съм имал друга надежда… не съм имал друга мечта, освен тази, която сега те моля да осъществиш. Нима се моля напразно?
— Не ме познаваш — отвърна тя. — Не знаеш колко ужасно се държах! Нямаш представа какво означава за жена да се врече във вярност на един мъж, докато обича друг.
