— Струва ми се, че винаги ще се чувствам като разкаял се грешник загърнат в бял чаршаф96 пред него.
— Смея да твърдя, че по-скоро би предпочел да сядаш на коляното му. Някои каещи се го правят, както знаеш. И колко щастлива ще бъдеш! Той никога няма да ти говори за захарните мита! И в Недъркоутс няма да има хора като господин Бот.
Двете прекараха цялата сутрин заедно, докато господин Палисър уреждаше ресорите и възглавниците, и Алис постепенно осъзна, че започва да се наслаждава на щастието си. Лейди Гленкора веднага се присъедини към нея и двете най-накрая изпитаха радостната възбуда, която обикновено придружава подобни поводи.
— Знаеш ли какво, Алис? Искам да се ожените в Мачинг. През август или може би през септември. Това е единственият начин да присъствам на сватбата и ако има слънце, ще можем да закусим сред руините.
На следващата сутрин тръгнаха заедно. Господин Палисър бе наел първокласно купе за семейството си и второкласно купе за прислугата. Той ликуваше, докато бавно помагаше на жена си да се настани. Господин Грей, помагайки на Алис да заеме своето място, също ликуваше, но по начин, който не бе толкова очевиден. Трябва да кажем, че съдбата се бе усмихнала и на двамата по време на техния престой в Люцерн. Господин Палисър бе пристигнал тук с чувството, че целият му свят е рухнал в краката. Жена му бе имала нужда от голяма промяна в живота си и той веднага бе решил, че трябва да направи всичко по силите си, за да задоволи тази нужда. Несъмнено бе възнаграден за усилията си и щеше да се завърне триумфално в Лондон. Ужасните проблеми, които го бяха измъчвали преди, сякаш се бяха разрешили от само себе си. Когато се сещаше за клетия Бурго Фицджералд, той го правеше със съчувствие и си казваше, че ако можеше, би му помогнал с нещо. В джоба си носеше писмо от херцога на Св. Банги, което бе получил тази сутрин и на което бе изписано „ЛИЧНО И ПОВЕРИТЕЛНО“. Новините, които писмото съдържаше, наистина бяха лични и поверителни: лорд Брок и господин Файнспън бяха в пълно противоречие относно френските вина. Господин Файнспън смяташе, че трябва да се направи нещо по въпроса, още в почивката между сесиите, и настояваше да изпрати свой политически представител във Франция. Лорд Брок бе против и никой не знаеше какви щяха да бъдат последствията от това несъгласие. Може би пред господин Палисър се бе открила нова възможност… само ако можеше да се откаже от зимната си ваканция в Италия! Той ликуваше, когато седна срещу жена си.
И господин Грей ликуваше, когато внимателно се настани срещу своята любима. Не си бе приписал това право. Бе заел мястото, което му се бе паднало по стечение на обстоятелствата. Никой не би заключил, че Алис е негова годеница, съдейки по начина, по който се грижеше за удобството й. Не изтъкваше правата си над нея както някои мъже. Беше тих и спокоен в радостта си, но това не означаваше, че ликуваше по-малко от своя приятел. От деня, в който Алис бе приела първото му предложение, всъщност още от деня, в който бе решил да го направи, та чак до днес, той дори за миг не се бе разколебал в преследването на целта си. Всяко нещо, което бе казал и всяко действие, което бе предприел, свидетелстваше за факта, че онзи епизод в съвместния им живот, който другите приятели на Алис бяха сметнали за фатален, не му бе повлиял по никакъв начин. Когато тя го бе отблъснала, той не бе приел това нейно решение. Когато му бе казала, че възнамерява да се омъжи за братовчед си, той вътрешно бе отказал да повярва, че подобен брак ще бъде сключен. Дори за миг не се бе отказал от Алис и случилото се вчера доказваше, че е бил прав. Алис бе щастлива. Много щастлива. Но все още бе склонна да счита любовта си за съдба, а щастието си за принудителна необходимост.
Спряха да нощуват в Базел и отново се озоваха на онази тераса. Грей се приближи до нея, докато стоеше облегната на парапета. Дойде толкова близо, че тя протегна ръка, той я взе и я притисна в своята.
— Замислила си се за нещо, Алис — рече той. — Може ли да попитам за какво?
— Тук, на тази тераса, аз започнах своя бунт срещу теб — отвърна тя. — А сега ме доведе тук, за да призная грешката си и да ти се предам. Признавам, че сгреших. Как бих могла да ти се отблагодаря за това, че ми прости?
На следващата сутрин се отправиха към Баден-Баден и прекараха два дни там. Лейди Гленкора категорично бе отказала да останат по-дълго в Базел, изреждайки толкова много възражения, че съпругът й накрая се бе предал.
— Бих могла да измина целия път от Виена до Лондон, без да го усетя — рече тя с възмущение, — а ти ми казваш, че не мога да пътувам два дни поред!
Господин Палисър не искаше да изглежда прекалено деспотичен, така че веднага след като пристигнаха на една от гарите в Базел, той се отправи в търсене на най-меките възглавници и ресори, въпреки жегата, която се бе спуснала над града.
— Искам да ми направиш една услуга — рече лейди Гленкора на своя съпруг, когато останаха сами в дневната си в Базел.
