С няколко думи господин Грей му описа какво бе постигнал тази сутрин. Той мразеше тайните и потайността и тъй като господин и госпожа Палисър знаеха какво го бе довело в Швейцария, реши, че трябваше незабавно да научат за успеха му. Господин Палисър го поздрави сърдечно и когато се качи горе, за да вземе ръкавиците или бастуна си (но най-вероятно за да отправи поредното предупреждение към жена си да внимава), той й каза, че Алис най-сетне се е предала.
— Разбира се — отвърна лейди Гленкора.
— Не мислех, че ще го направи — рече той.
— Това е, защото не разбираш от такива неща — каза жена му.
Господин Палисър повтори предупреждението си, майката на бъдещия херцог бе целуната и той отиде да изпълни мисията си, свързана с възглавниците и ресорите на каретата. Докато се разхождаха, господин Палисър предложи на своя приятел да се върне с тях в Англия, имайки предвид, че всичко между него и Алис бе решено, и господин Грей се съгласи.
Алис остана сама почти час, взирайки се в острите зъбери и мрачните върхове на Пилатус. Никой не смути спокойствието й в двора на църквата. Нито веднъж не чу стъпки сред надгробните плочи или гласове, идващи от галерията. Бе оставена напълно сама и можеше да се отдаде на размисли, както за миналото, така и за бъдещето. Беше ли щастлива, след като бъдещето й бе окончателно уредено, след като всички въпроси, свързани с начина й на живот, вече не зависеха от нея и след като женитбата й за мъжа, когото обичаше, бе свършен факт, който не можеше да промени дори да искаше? Беше щастлива, въпреки че се страхуваше да признае това пред себе си. Беше щастлива и освен това бе решена на всичко, за да направи и него щастлив. Каза си, че най-накрая бе дошъл краят на нейната гордост — онази гордост, която досега я бе карала да вярва, че може да взима свои собствени решения и не е длъжна да се ръководи от съветите и напътствията на някой друг. Но вече знаеше, че трябва да се ръководи от неговите съвети и напътствия. Бе открила своя господар, както казваме понякога. Алис се изсмя вътрешно, когато призна това пред себе си. От сега нататък всичко беше в неговите ръце. Ако й кажеше, че иска да се венчаят в деня на Архангел Михаил94, на Коледа или на Благовещение95, тя, разбира се, щеше да се съгласи. Беше опитала да отстоява собствената си воля и всички бяха видели последствията от това. Беше поела управлението на кораба и го бе разбила в скалите. Сега чувстваше, че никога повече не бива да заема мястото на капитана и за нея бе добре, че човекът, който се бе натоварил с тази задача, бе заслужил както любовта, така и уважението й.
Реши веднага да пише на баща си и на лейди Маклауд и да им признае всичко. Чувстваше, че им го дължеше. Трябваше да научат от нея, че са били прави, а тя е грешала. Досега не им бе споменавала факта, че господин Грей бе дошъл в Швейцария. А какво трябваше да прави по отношение на лейди Мидлотиан? Що се отнасяше до лейди Мидлотиан, тя нямаше да прави нищо. Лейди Мидлотиан щеше да ликува, разбира се. Щеше да скача отгоре й от радост, както веднъж се бе изразила лейди Гленкора. Щеше да започне да се отнася снизходително към нея или дори по-лошо: щеше да започне да изтъква факта, че й е простила. Но Алис нямаше да има нищо общо с лейди Мидлотиан, освен ако господин Грей не й наредеше, разбира се. Тя отново се изсмя вътрешно, стана и се отправи надолу по хълма към хотела.
— Най-накрая сломена! — възкликна лейди Гленкора, когато Алис влезе в стаята.
— Да, сломена съм, щом така ти харесва — отвърна Алис.
— Не става въпрос за това дали ми харесва — рече лейди Гленкора. — Важното е, че се чувстваш по този начин. Нима мислиш, че не те познавам достатъчно добре, за да знам, че в момента считаш себе си за злочест военнопленник, заловен на бойното поле и хвърлен в тъмницата, без надежда за откуп? Някой най-накрая ще те направи щастлива и знам, че това те кара да се чувстваш нещастна. Разбирам всичко, мила моя, и ти съчувствам.
— Бях сигурна, че ще се държиш с мен по този начин.
— Как искаш да се държа с теб? Ако те бях прегърнала и ти бях казала, че той е прекрасен и много се радвам за теб… ако го бях похвалила и те бях поздравила за успеха ти, както следва да се прави в подобни ситуации, ти веднага щеше да се навъсиш и да ми отвърнеш, че би предпочела да те бе оставил на мира. Не е ли така, Алис?
— Нямаше да кажа това… не сега.
— Искрено вярвам, че щеше да го кажеш… или нещо в този дух. Но въпреки това ти пожелавам всичко най-хубаво, каквото и да ми отвърнеш. Вече си в ръцете му и не вярвам, че дори ти можеш да се измъкнеш.
— Не. Повече няма да опитвам.
— Ако го направиш, ще се съглася с лейди Мидлотиан, че трябва да те затворят в лудница. Но нямаш представа колко много се радвам за теб. Наистина. До последно се страхувах, че ще му откажеш, защото си толкова горда и коравосърдечна. Нямам предвид, че си коравосърдечна към мен, мила моя. Към мен никога не си била такава. Но си коравосърдечна към себе си и смея да твърдя, беше такава и към него. Колко много му дължиш!
