Господин Чийзакър бе чул, че Алис е близка приятелка на дама, която някой ден щеше да стане херцогиня. По тази причина изпитваше благоговение към нея и бързо се отдалечи, засрамен. Точно тогава госпожа Гринаул се държеше за ръката на бъдещия си съпруг и се взираше с любов в очите му, така че господин Чийзакър се озова сам и нещастен. Той до голяма степен се бе насладил на дните, прекарани във „Вавасор Хол“, понеже бе чувствал превъзходството си пред останалите гости или поне си бе въобразявал, че го чувства. Едва ли има нужда да казвам, че госпожа Гринаул беше човекът, който доминираше над останалите, но знаеше как да направи своя приятел щастлив (както и как да го направи нещастен). Като цяло през този ден клетият Чийзакър се чувстваше много нещастен.
— Не мисля, че повече ще идвам тук — рече той на Белфийлд, докато пътуваха към Пенрит в двуколката тази вечер.
— Няма повече да идваш тук? — отвърна Белфийлд. — Но този петък сме поканени на пикник. Именно ти го предложи.
— Е, ще дойда в петък, но това ще бъде за последен път.
— Нима ще ме оставиш да пътувам сам, стари приятелю?
— Какъв е смисълът? Ще получиш своята съпруга и това е достатъчно. Истината е, че откакто онова момиче пристигна от Лондон… придава си важност и това ме дразни.
Момичето от Лондон, което си придаваше важност, беше клетата Алис.
— Откакто тя дойде, мястото се промени — продължи Чийзакър. — Кълна се, че вече не ми е приятно да прекарвам време там. Аз съм обикновен човек и мразя хората, които се надуват.
Капитан Белфийлд влезе в разгорещен спор със своя приятел по този въпрос, но Чийзакър се бе обидил и бе сърдит и докачлив през целия следващ ден. Отказа да играе билярд и веднъж дори намекна, че се надява скоро да си получи парите.
— Справи се прекрасно, мила моя — рече госпожа Гринаул на Чарли Феърстерс по-късно същата вечер.
Вдовицата бе станала почти толкова близка с Чарли, колкото бе със собствената си племенница Кейт Вавасор. Тя обожаваше да плете интриги и въпреки че Кейт също можеше да го прави, както се уверихме в тези страници, тя отказваше да участва в интригите на леля си.
— Справи се отлично. Не вярвах, че си толкова добра актриса.
— О, не знам — отвърна Чарли и се изчерви, смутена от хвалбите.
— Това е единственият начин, мила моя. Единственият начин да спечелиш мъж като него. И когато най-накрая се вразуми, ще стане отличен съпруг.
— Струва ми се, че изобщо не ме харесва — оплака се Чарли жално.
— Глупости! Едно момиче никога не знае дали някой мъж го харесва или не. Ако те помоли да се омъжиш за него, нима това няма да означава, че те харесва? И ако не го направи, какво от това?
— Ако мисли, че е заради парите му… — започна Чарли.
— Не говори глупости, Чарли — отвърна госпожа Гринаул, — защото ще ме ядосаш. Разбира се, че до голяма степен става дума за парите му. Едва ли ще ми кажеш, че би се влюбила в него, ако беше сиромах като Белфийлд? Аз мога да си позволя да го направя, но ти не можеш. Не казвам, че никога няма да го обикнеш. Разбира се, че ще го обикнеш. И не се съмнявам, че ще бъдеш прекрасна съпруга. Винаги съм смятала, че практичността и сантименталността са като бренди и вода. По отделно не ги харесвам, но заедно правят вкусно питие. Обичам да ги пия топли, както казват джентълмените.
Госпожица Феърстерс изслуша тази лекция с хрисимо внимание и веднага спря да говори за потъпканите си чувства и незаинтересоваността си от парите.
— Ще ти кажа още нещо, мила моя — рече вдовицата. — Този петък искам да облечеш най-хубавите си дрехи. Веднага след вечерята ще го дръпна настрана и когато свърша с него, искам да се озовеш на пътя му, ако разбираш какво имам предвид.
Следващият ден бе „свободен ден във «Вавасор Хол»“, както Кейт обичаше да казва. Всички дами бяха заети, защото се бяха посветили на най-различни шапкарски и домакински задачи. Както вече казах, госпожа Гринаул бе взела имението под наем и това означаваше, че трябваше да се погрижи за много повече от сватбения си гардероб. Бяха пристигнали няколко огромни сандъка с ленени чаршафи и долни дрехи, като всичко бе обозначено с името на Гринаул: „Гринаул“, „Гринаул 5.58“ и „Гринаул 7.52“. Вдовицата се бе наела с нелеката задача да направи това древно бельо годно за употреба от Белфийлд.
— Трябва да изрежем обозначенията, Жанет, и внимателно да закърпим дупките — рече госпожа Гринаул след дълги размишления по въпроса.
— Винаги ще личи — отвърна Жанет, клатейки глава.
— Но иначе ще личи повече — каза вдовицата. — И ако внимателно замрежим плата, само един човек от десет би забелязал.
