— Ще бъде съвсем скромна сватба, Алис — рече леля й. — Доколкото такива неща могат да бъдат скромни. Дължа го на паметта на покойния ми съпруг. Знам, че в момента той ме гледа от небето и одобрява всичко, което правя. Всъщност веднъж ми каза, че не иска да живея в самота заради него. Ако не чувствах, че ме гледа и одобрява решенията ми, щях да бъда много нещастна.
Тя показа чеиза си на Алис и й даде няколко съвета, които, при сегашните обстоятелства, можеха да се окажат много полезни.
— Точно така. Само три лири и шест пенса за всяка. И са напълно истински. Пипни ги, ако искаш. Не можеш да ги намериш по магазините за по-малко от шест.
Алис ги пипна и се зачуди дали леля й си бе спестила тази половин крона по честен начин.
— Оглеждах се много внимателно, когато бях в града, мила моя. Виж тези. Чисто нови са. Още не съм ги носила, а ги получих като подарък, преди да овдовея. Човек трябва да бъде предвидлив, скъпа моя. Мразя стиснатите хора и всеки, който ме познава, ще потвърди това, но човек трябва да бъде предвидлив. В момента около теб има много богати хора и ще получиш много подаръци, които не искаш. Запази ги, защото някой ден могат да ти потрябват.
Докато говореше, госпожа Гринаул посочи няколко предмета сред булчинските си вещи, които бе придобила в по-ранен етап от живота си.
След това тя отвори сърцето си пред Алис, говорейки за капитана.
— Той е истински скъпоценен камък, миля моя. По свой собствен начин, разбира се. Знам, че има много недостатъци, но кой няма недостатъци? Въпреки че клетият Гринаул имаше по-малко, отколкото всеки друг човек, когото някога съм познавала.
Тъжният спомен накара госпожа Гринаул да попие очи с кърпичката си и Алис забеляза, че тя все още използваше вдовишката си кърпичка. Несъмнено щеше да я използва до последния възможен момент, след което щеше да я прибере и съхранява, докато не й се наложеше да я извади пак.
— Може би Белфийлд е бил малко разточителен. Опасявам се, че това е така. Но кой мъж не би бил разточителен, когато няма постоянен източник на доходи? Трябва да кажа, че отношението на бившите му колеги към него е много несправедливо. Кръвта ми кипва, когато мисля за това. След всичко, което е направил за родината си, след всичката кръв и пот, които е пролял на бойното поле… но ще ти разкажа за това някой друг път.
— Предполагам, че никой войник не би могъл да забогатее, лельо.
— Никой, скъпа моя. По-добре шивач. Никога не се омъжвай за войник. Но както казах, той е най-благонравното създание на света и най-верният приятел, когото някога съм имала. Трябва да чуеш какво казва господин Чийзакър за него! Но ми се струва, че ти не познаваш господин Чийзакър.
— Не, лельо, още не съм се запознала с него. Сигурно помниш, че той си замина, преди да го видя при предишното си посещение.
— Да, помня. Клетият човек! Между нас казано, Кейт можеше да го вземе за съпруг, ако бе поискала, но може би постъпи правилно.
— Не мисля, че е подходящ за Кейт.
— Имаш предвид заради фермата? Кейт не бива да си придава важност. Парите никога не са мръсни, ако питаш мен. Но може би всичко е било за добро. Тук е отседнало едно чудесно момиче, към което той е много привързан и се надявам, че двамата ще се оженят. Но както казах, приятелството между капитан Белфийлд и господин Чийзакър е нещо прекрасно и винаги съм смятала, че мъж, който може да предизвика такава обич в сърцето на друг мъж, няма как да не е от онези мъже, които стават добри съпрузи.
Алис знаеше историята на Чарли Феърстерс и нейните надежди, знаеше за кавгите между Белфийлд и Чийзакър и знаеше почти толкова за миналото на капитан Белфийлд, колкото самата госпожа Гринаул, и последната несъмнено бе наясно с това. Въпреки това тя обичаше да разказва своята история и го правеше така, сякаш вярваше във всяка дума.
По традиция на следващия ден двамата джентълмени пристигнаха заедно и Алис веднага забеляза, че госпожица Феърстерс почти не разговаря с господин Чийзакър. Беше толкова очевидно, че се старае да го избягва, че това нямаше как да остане незабелязано. Пиха чай в градината и когато господин Чийзакър се приближи до пейката, на която Чарли седеше, тя стана и се отдалечи. След това, докато се разхождаше из двора и малко по-късно, докато вървеше по пътеката през гората, тя винаги се присламчваше към някой друг, за да не се озове насаме със собственика на Ойлимид. Веднъж господин Чийзакър успя да се приближи достатъчно, за да й каже нещо напълно невинно. Той знаеше, че го избягват и не искаше да прави сцена.
— Не знам, сър — отвърна Чарли и се отдалечи с достойнство. Приближи се до Алис, която стоеше съвсем наблизо, и рече:
— Казаха ми, че току-що сте се върнали от Швейцария. Красива Швейцария! Сърцето ми копнее за тази държава. Разкажете ми нещо за нея!
