— Така е — отвърна лейди Маклауд. — Знаеш, че сигурно ще имаш деца. Само си помисли колко ще бъде прекрасно, ако те опознаят семейство Мидлотиан! Не бива да ги лишаваш от естествените им преимущества.
Алис остана една седмица при леля си и оттам замина директно за Уестморланд. Можем да предположим, че бе дала нареждания относно приготовленията за сватбата през единствения ден, който бе прекарала в Лондон. Бе получила много съвети по този въпрос от лейди Гленкора и несъмнено щеше да получи още през двете седмици, които бе обещала да прекара в Мачинг преди сватбата. Да се надяваме, че бе получила помощ по този въпрос и в Челтнъм. И най-вероятно бе получила. Може би щеше да получи такава помощ и в Уестморланд, стига тя да не бе свързана с наемането на скъпи доставчици за сватбата. Докато бе в Челтнъм, тя реши да не се връща в Лондон преди сватбата. Това решение бе провокирано от едно спешно писмо от господин Грей, както и от едно почти толкова спешно писмо от лейди Гленкора. Ако сватбата не се състоеше през септември, тя нямаше да може да присъства. Всемогъщите богове, които управляваха нейния свят, се бяха срещнали и бяха постигнали съгласие. През октомври лейди Гленкора щеше да бъде отведена в замъка Гадъръм и щеше да остане там до следващата пролет, за да може бебето да се роди в наследственото си имение.
„Каква досада — пишеше лейди Гленкора. — Сигурна съм, че ще бъде момиче. Но херцогът няма да бъде там, освен по Коледа.“
По-нататък тя споменаваше, че покана за церемонията в Мачинг е била изпратена от господин Палисър до господин Вавасор и от лейди Гленкора до Кейт, „с която много искам да се запозная и на която бих се накарала, ако смеех, защото съм сигурна, че е виновна за всичко.“
Не можем да не признаем, че госпожа Гринаул бе много находчива жена и безкрайно разумна по отношение на другите, въпреки че хората, които я познаваха, едва ли биха казали, че бе особено разумна по отношение на самата себе си. Венчавката й за капитан Белфийлд бе много прибързана. Това несъмнено бе така, въпреки че вдовицата се бе постарала да запази богатството си в свои ръце. Но начинът, по който го бе принудила да живее в нелегалност няколко месеца преди сватбата, тактичността, с която бе подновила приятелството между него и господин Чийзакър, и ловкостта, с която бе успяла да осигури съпруга на господин Чийзакър, ни принуждават да признаем, че като цяло госпожа Гринаул притежаваше възхитителни умения.
Когато Алис пристигна в Уестморланд, тя завари Чарли Феърстерс на дълго посещение във „Вавасор Хол“. Двете с Кейт щяха да бъдат шаферки на сватбата и още при първия им разговор насаме през първата вечер на Алис в имението, Кейт й довери, че бе много вероятно господарят на Ойлимид да се предаде. Беше вярно, че Чарли нямаше нито шилинг, а господин Чийзакър си бе втълпил, че трябва да се ожени за богата наследница. Беше вярно, че той никога не бе имал високо мнение за госпожица Феърстерс и хората като нея, които нямат нито титла, нито обществено положение, нито пари (а това бяха трите неща, които ценеше най-високо). Беше вярно, че Чарли не бе красавица, а господин Чийзакър бе любител на женската красота. Беше вярно, че бе презирал Чарли и не бе криел това — бе я виждал на пясъците на Ярмът всяко лято през последните десет години, както и по улиците на Норич всяка зима, и бе започнал да я счита за клето и долно създание. По този начин мъжете като Чийзакър съдят хората. Но въпреки всички тези трудности, госпожа Гринаул се бе заела със случая на клетата Чарли и Кейт Вавасор бе почти сигурна, че леля й ще завоюва поредната си победа.
— Какво му е направила? — попита Алис.
— Придумва го, това е всичко. Упражнява такова огромно влияние върху него, че той просто не знае как да й откаже. Някога си мислех, че просто ще избяга, но вече се съмнявам. Всеки ден споделя нещо лично с него и той е дотолкова привързан към тези интимни разговори, че не би могъл да се откъсне от нея. И съм сигурна, че по време на един от тези разговори ще се озове сгоден.
— Но клетото момиче! Този брак няма ли да бъде ужасен за нея?
— В никакъв случай. Тя ще бъде прекрасна съпруга. Той е един от онези мъже, които постепенно свикват с всичко. Веднъж в месеца ще й се скара за нещо и може би ще й напомни, че е била бедна, преди да се омъжи, но тя няма да се засегне. Чарли знае как да води собствените си битки. Ще пести неговите пари, тъй като няма свои, и след няколко години двамата ще се разбират много добре.
По това време господин Чийзакър и капитан Белфийлд живееха заедно в Пенрит и посещаваха „Вавасор Хол“ през ден, като се прибираха в квартирата си чак вечерта. Когато Алис пристигна, до сватбата оставаха само осем дни и приготовленията бяха в разгара си.
