След това бе казано нещо за прошката, която трябва да бъде търсена на оня свят, но няма да го повтарям тук. Алис слушаше малките проповеди на старицата много по-внимателно, отколкото й се искаше, опитвайки се да я успокои и ободри. Накрая лейди Маклауд бръкна под възглавницата си и извади писмо от графинята на Мидлотиан, което бе получила преди два дни и което се отнасяше за случая на Алис.
— Не бях сигурна дали да ти го покажа — рече лейди Маклауд, — след като ти не й отговори, когато ти писа. Но когато си отида, което ще стане съвсем скоро, тя ще бъде най-близкият ти роднина по майчина линия и от нейната високопоставена позиция… знаеш какво имам предвид, Алис…
Но тук Алис стана нетърпелива и посегна към писмото. Старицата й го даде и Алис прочете следното:
Скъпа лейди Маклауд,
Много се натъжих, когато прочетох симптомите, описани в последното ви писмо. Съветвам ви да разчитате предимно на говежди бульон. Трябва да ви го носят без мазнина и не бива да бъде прекалено силен по отношение на месото. В него не трябва да има зеленчуци. Това не е супа, а бульон. Ако нещо би могло да възстанови силите ви, то това е говеждият бульон. Едва ли има нужда да казвам на човек като вас, живял толкова дълго, къде може да открие онази друга сила, която би могла да ви вдигне на крака в такъв момент. Бих ви посетила, ако мислех, че присъствието ми ще ви помогне с нещо, но знам колко сте чувствителна и шокът може да се окаже прекалено голям за вас.
Ако видите Алис Вавасор след завръщането й в Англия, което най-вероятно ще направите, поздравете я от мое име и й кажете, че сърдечно се радвам за това, че всичко е било уредено. Мисля, че тя се отнесе много несправедливо към опитите ми да излекувам раната, но всичко ще бъде простено, включително и първоначалното й ужасно отношение към господин Грей.“
На Алис й бе дотегнало да й прощават и докато четеше писмото, тя си каза, че нямаше нужда от прошката на лейди Мидлотиан.
„Вярвам, че все още можем да бъдем приятели — продължаваше лейди Мидлотиан. — Много се зарадвах, когато разбрах, че господин Палисър има такова високо мнение за нея. Казаха ми, че господин Палисър и господин Грей са станали близки приятели и ако това е така, Алис несъмнено е щастлива от факта, че е могла да окаже такава помощ на бъдещия си съпруг, каквато той несъмнено ще получи от това познанство.“
— Изобщо не съм щастлива и не съм оказвала никаква помощ на господин Грей! — възкликна Алис, неспособна да сдържи гнева си след прочитането на последния параграф.
— Но ползата за него ще бъде огромна, скъпа моя.
— Господин Палисър трябва да бъде толкова благодарен за това приятелство, колкото и господин Грей. А може би повече.
Клетата лейди Маклауд нямаше сили да спори по този въпрос в сегашното си състояние, така че просто въздъхна и прокара съсухрената си ръка по покривката на леглото. Алис дочете писмото без по-нататъшни коментари. В него се казваше, че авторката няма търпение Алис да стане госпожа Грей и много ще се радва да се запознае с господин Грей, като за целта би искала да покани и двамата в замъка Рейки, когато имат възможност да дойдат. Маркизата, при която лейди Мидлотиан бе отседнала, лично й бе заръчала да отправи тази покана. Алис не можеше да не забележи, че поканата на лейди Мидлотиан се отнасяше за чужда къща.
— Сигурна съм, че просто иска да помогне — рече Алис.
