— Ще видиш, че Гленкора няма да те изостави. Нямаш представа какъв изискан вкус има.
— Бих предпочела да бъда шаферка на Чарли Феърстерс. Наистина бих. Нямам място сред кабинетни министри и стари графини.
— Аз също нямам място сред тях.
— Да, но ми се струва, че ще го получиш. Те са твои роднини и ти успя да се сприятелиш с една от тях. Може би с най-високопоставената от всички.
— Нима смяташ да ме изоставиш, Кейт?
— Да ти кажа честно, Алис, понякога ми се струва, че за теб ще бъде по-добре да изоставиш мен. Знам, че ще бъде тъжно — както за теб, така и за мен. Но може би така ще бъде най-добре. Причиних ти толкова много нещастия и не ти бях полезна с нищо. И това, което ме чака, ще ти донесе само позор.
Кейт дори намекна, че би могла да слезе на някоя гара и да се върне в Лондон. Ако Алис не я бе спряла, щеше да го направи. Все пак малко преди свечеряване двете с Алис влязоха заедно в големия двор на имението Мачинг, возейки се в каретата на лейди Гленкора. Тя им бе изпратила бележка, с която ги чакаха на гарата.
„Не мога да ви посрещна лично, защото господин Палисър е станал прекалено притеснителен. Сигурна съм, че ме разбираш, скъпа моя. Не казвай на никого.“
Алис не каза на никого, тъй като не искаше да злепоставя господин Палисър пред братовчедка си.
Нито една от дамите, носещи имената Джейн или Мери, не бяха в Мачинг, когато те пристигнаха. Всъщност единственият гост там беше господин Грей, за което Кейт се чувстваше безкрайно благодарна. Господин Грей бе слязъл да ги посрещне и бе застанал зад господин Палисър, който стоеше зад жена си. Алис бързо мина покрай двамата и неусетно се озова в обятията на своя любим.
— Предполагам, че ще трябва сама да се представя — рече лейди Гленкора на Кейт. — Както и моят съпруг.
И тя го направи и едва ли имаше жена в Англия, която би се справила по-добре.
— Чух толкова много неща за вас и знам колко сте добра — каза лейди Гленкора, все още държейки ръката на Кейт. — И колко сте лоша! — добави тя, шепнейки.
После господин Грей се приближи и двамата бяха представени един на друг. Трябваше да минат няколко дни, преди Кейт да се почувства удобно в негово присъствие и се съмнявам, че успя да постигне това удобство в компанията на господин Палисър. Но опозна лейди Гленкора много добре, защото я бе харесала, може би дори обикнала, още от първата им среща.
— Чу ли новините? — рече лейди Гленкора на Алис в мига, в който останаха сами.
Алис, разбира се, не бе чула нищо.
— Господин Бот и госпожа Маршъм ще се женят. Избухна истински скандал. Плантагенет е бесен. Никога преди не съм го виждала по-отвратен от нещо. Радвам се от все сърце, въпреки че не смея да му го кажа, разбира се. Знаеш колко бях привързана към тях и мисля, че напълно се заслужават.
Алис, която познаваше господин Бот много по-добре, отколкото госпожа Маршъм, обяви, че не може да не съчувства на дамата.
— Тя е достатъчно стара, може да му бъде майка — отвърна лейди Гленкора, — но с изключение на това, едва ли има двама души, които да си подхождат повече. И най-хубавото е, че господин Бот го прави, за да възстанови отношенията си с господин Палисър! Сигурна съм в това… и Плантагенет никога повече няма да му проговори. Но, Алис, има и други новини.
— Какви други новини?
— Всъщност още никой не знае и не бива да ти казвам. Но съм сигурна, че господин Грей знае и ако не ти кажа, той ще го направи.
— Още не ми е казал нищо.
— Не е имал време. И когато го направи, трябва да се престориш, че не знаеш. Много е вероятно господин Палисър да стане канцлер на хазната още следващия месец и ако това се случи, никога повече няма да представлява Силвърбридж.
— Но ще бъде в парламента, нали?
— О, да, ще бъде в парламента. Не съм напълно сигурна, че разбирам, но има някакъв мъж, който ще освободи мястото си в Барсетшир. Мъж, който е съюзник на херцога. И затова херцогът иска Плантагенет да се кандидатира за това място. Не разбирам какво значение има.
— Но ще бъде в кабинета?
— О, да. И кой според теб ще бъде новият представител на Силвърбридж?
— Нямам представа — отвърна Алис, въпреки че имаше.
— Имай предвид, че не би трябвало да знам и той не трябваше да ми казва. Но говорил с херцога и го помолил да даде мястото на Джефри. Херцогът обаче се разгневил и отвърнал, че Джефри няма нито шилинг. Накратко, той категорично отказал. Клетият Джефри! Трябва да се опитаме да направим нещо за него, но не знам как. После херцогът заявил, че Плантагенет трябва да убеди някой свой приятел да се кандидатира за Силвърбридж. Приятел, който разполага със свои собствени средства. И предполагам, само предполагам, че Плантагенет споменал името на господин Грей.
— О, Гленкора!
