— Но онова, което искам да ви кажа, е следното: прощавам ви и за собственото ви поведение!
Тук тя отново млъкна, чакайки Алис да каже нещо. Но Алис просто се намръщи. Коя бе тази противна стара графиня? Нима мнението й означаваше толкова много за нея, че да се подлага на такова мъчение? Джон Грей й бе простил и това й бе напълно достатъчно. Нямаше нужда от нечия друга прошка. Не бе простила на самата себе си и едва ли някога щеше да си прости. И никоя жена в Англия не би могла да й помогне да го направи. Беше извършила грях, но този грях не бе срещу лейди Мидлотиан.
„Позволи й да поскача малко отгоре ти — бе й казала лейди Гленкора. — Просто го изтърпи.“
Алис й бе обещала да го направи, но й бе много трудно да спази това обещание.
— Двете с маркизата обсъдихме всичко — продължи лейди Мидлотиан — и тя ме помоли да говоря с вас както от мое, така и от нейно име.
Това все пак беше някаква утеха за Алис, която още не се бе запознала с маркизата.
— Решихме да приемем, че всички тези малки грешки никога не са се случвали. С удоволствие ще приемем вас и вашия съпруг, който, смея да твърдя, е един от най-вежливите и възпитани мъже, които някога съм срещала. Изглежда двамата с господин Палисър са станали много близки и съм сигурна, че това ви радва.
— Радва него, което е по-важно — отвърна Алис.
— Точно така. И сега, скъпа моя, всичко е простено и ще бъде забравено. Елате и ме целунете и ми позволете да ви пожелая всичко най-хубаво.
Алис се подчини и прие целувката, поздравленията и малка кутийка с бижута, която лейди Мидлотиан извади от джоба си.
— Диамантите са от маркизата, скъпа моя, чиито възможности, както много добре знаете, значително надвишават моите. Гранатите са от мен. Надявам се, че ще ги носите дълго и щастливо.
Не съм сигурен кое бе по-лошо: лекцията, целувката или подаръкът. Алис несъмнено щеше да откаже подаръка, ако можеше да го направи, но не можеше. Когато се бе съгласила да се ожени в Мачинг, тя не бе помислила за всички негативни последици от това решение. Но знаеше, че бе заслужила наказанието си, въпреки че ставаше все по-раздразнителна и нетърпелива. Този разговор с лейди Мидлотиан я изтормози, но Алис го изтърпя, защото знаеше, че бе заслужила всяка остра дума на графинята. Бе се унизила в опитите си да изпъкне пред останалите момичета и бе напълно справедливо да бъде наказана за глупостта си, преди тя да й бъде простена. Джон Грей я наказваше по един начин, като отказваше да споменава тази глупост, да мисли за нея или дори да я взима предвид. И сега лейди Мидлотиан я бе наказала по друг начин. И когато Алис най-накрая бе освободена, тя се раздели с графинята смирено и с ясното съзнание, че си бе получила заслуженото.
Маркизата и нейната царствена дъщеря пристигнаха два дни преди церемонията. Тази лейди Джейн бе много по-величествена от другата лейди Джейн. Имаше много дълга светлоруса коса и много светли сини очи, които обикновено бяха насочени надолу. Тя не говореше много, всъщност не каза почти нищо. Освен това не правеше нищо. Въпреки това бе много величествена и всички знаеха, че бе сгодена за херцога на Дъмфрисшир, който, въпреки че бе два пъти по-възрастен от нея, все още нямаше наследник. Сватбата им щеше да се състои веднага, след като херцогът приключеше траура за първата си жена. Кейт сподели с братовчедка си, че не вижда как би могла да се чувства удобно в компанията на знатна персона от ранга на лейди Джейн. Самата Алис призна, че не бе достойна за такава високопоставена шаферка. Но истината бе, че както самата лейди Джейн, така и майка й бяха напълно безобидни. Маркизата не каза нищо на Кейт и почти нищо на Алис, а дъщеря й бе също толкова мълчалива.
В деня на пристигането на двете величествени дами в Мачинг, господин Палисър получи телеграма, изискваща незабавното му присъствие в Лондон. Той побърза да се извини на Алис и го направи толкова смирено, че тя се трогна. Истината бе, че Алис вече го считаше за близък приятел.
— Разбирам напълно — отвърна тя. — И знам, че работата, която ви чака в Лондон, ще ви достави удоволствие.
— Ами… да, наистина ще ми достави удоволствие. Признавам, че се зарадвах, когато получих тази телеграма. Но мисълта, че ще пропусна сватбата ви, ме натъжава. Моля ви, опитайте се да убедите баща си, че заминаването ми е било неизбежно. Ще се видя с него, когато се върна, разбира се. Ще се видя и с вас, но по-скоро, отколкото си мислите.
— Нима?
— О, да.
— Защо?
— Защото господин Грей трябва да бъде в Сълвърбридж за изборите. Но може би не е редно да ви издавам неговите тайни.
Той я заведе в трапезарията, за да й покаже подаръка си. Беше скъп и красив сервиз от севърски99 порцелан.
— Взех ви това, защото знам, че Грей обича порцелана.
— Аз също го обичам — отвърна тя с блеснал поглед. Той никога преди не я бе виждал толкова щастлива.
— Реших, че на вас ще ви хареса дори повече — рече той.
Алис го изгледа с очи, в които се бяха появили сълзи и отвърна, че наистина ще й хареса повече. Той й пожела всичко най-хубаво и тъкмо се наведе да я целуне, когато лейди Гленкора влезе.
