— Извинявам се — рече тя. — Струва ми се, че подраних с една минута.
— Тя поиска да го изпратят тук и да го разопаковат — каза господин Палисър. — Въпреки че й казах, че това е глупаво.
— Разбира се, че поисках — отвърна лейди Гленкора. — Всичко трябва да бъде разопаковано и показано. После ще накараме някой да го опакова наново.
Голяма част от сватбените подаръци бяха подредени на масата около сервиза. Сред тях бяха и бижутата, които лейди Мидлотиан бе донесла.
— Диамантите на маркизата изобщо не са за изхвърляне — отбеляза лейди Гленкора.
— Не обичам диаманти — каза Алис.
Лейди Гленкора взе дрънкулките на графинята, поклати глава и сбърчи нос. Имаше нещо комично в изражението й.
— Не виждам никаква разлика — рече Алис.
— Аз пък виждам — отвърна лейди Гленкора. — Диамантите са диаманти, а гранатите са гранати. Не съм толкова романтична, че да не виждам разликата.
Вечерта преди сватбата Алис и лейди Гленкора излязоха на една последна разходка из развалините на приората. Вече бе септември, но вечерите все още бяха дълги, така че дамите можеха да излязат след вечеря. Съмнявам се, че на лейди Гленкора щеше да й бъде позволено да обикаля руините в осем и половина вечерта, ако съпругът й бе там, но той бе в Лондон и тя се възползва от неговото отсъствие.
— Помниш ли онази нощ, когато бяхме тук? — попита лейди Гленкора.
— Как бих могла да я забравя? Тази нощ не може да бъде забравена.
— И аз никога няма да я забравя. Но какви чудесни неща се случиха оттогава! Понякога сещаш ли се за Джефри?
— Да, разбира се, че се сещам за него. Много го харесвам. Надявам се, че някой ден ще се видим пак.
— И той също те хареса, мила моя. В един момент дори си помислих, че можеш наистина да го харесаш.
— Не го харесвам по този начин, разбира се.
— Направи много по-добър избор, особено, при положение че шансовете на Джефри да се издигне вече, не изглеждат толкова добри. Чудя се дали ще ме намрази, ако родя момченце?
— Защо би те намразил?
— Не бих могла да направя нищо по въпроса, дори да ме намрази. Но само си помисли какво би означавало това за Плантагенет. Сигурно си забелязала промяната в него? А бебето още не се е родило!
— Разбира се, че съм я забелязала. Това е най-прекрасната промяна на света.
— Помисли какво би означавало това за мен, Алис. Едно време лежах будна по цели нощи и си мислех, че заслужавам да умра. Дори бях решила да се удавя… но така и не се осмелих. Но повече няма да мисля за Джефри.
След това тя каза на Алис какво бяха направили за Бурго и как чичо й му бе платил хотелската сметка и се бе съгласил да му отпуска издръжка.
— Клетият Бурго! — рече лейди Гленкора. — Парите няма да му стигнат, за да си купува ръкавици.
Сватбата бе разкошна, за изумление на Алис и за неудобство на господин Вавасор, който пристигна вечерта преди церемонията, докато лейди Гленкора и дъщеря му се разхождаха из руините. Господин Грей нито веднъж не загуби самообладание и лейди Гленкора обяви, че е изиграл ролята си толкова добре, сякаш има навика да се жени веднъж в годината.
— Нищо на този свят не би могло да го смути, така че дори не се опитвай, мила моя — рече тя на Алис.
Двете с лейди Гленкора бяха останали за минутка сами в гардеробната на втория етаж, преди булката да слезе долу.
— Знам — отвърна Алис — и затова никога няма да опитвам.
Господин Грей и жена му бяха отведени от Мачинг с пощенски коне, за да започнат медения си месец. Можем да бъдем сигурни, че и двамата бяха много щастливи. Когато я попитали къде би искала да отиде, Алис просто предложила да не бъде Швейцария. Впоследствие двамата се озовали в Италия и посетили Венеция, Флоренция и накрая Рим, но всъщност това не било първоначалното им намерение. Господин Грей сметнал, че съвсем скоро ще му се наложи да се върне в Англия, защото ще го очакват в Силвърбридж, графство Барсетшир. Но седмица след сватбата той бе научил, че всичко е отложено. Господин Палисър не бе успял да осъществи мечтата си. Той бе изпратил следното съобщение на господин Грей:
„Няма да има свободно място нито в графството, нито в избирателния район до следващата сесия на парламента.“
Писмото на лейди Гленкора до Алис бе много по-изчерпателно и съдържаше цели три страници текст, като последната бе зачеркната. Но не съм убеден, че бе по-ясно. Тя обиждаше лорд Брок, господин Файнспън и всички държавни лица и институции, защото нещата не се бяха наредили по вкуса й, въпреки че се бяха наредили по вкуса на Алис.
— Ти ще можеш да посетиш Рим, да разгледаш всичко и да се забавляваш — все неща, които не ми бяха позволени. И целият този шум и цялата тази суматоха около изборите в Барсетшир ще се вдигнат точно по време на родилните ми мъки.
Тази зима лейди Гленкора изпрати няколко дълги писма до Рим — писма, на които Алис се наслади, въпреки че бяха прекалено недискретни. Херцогът бе пристигнал в замъка за коледните празници и описанията на лейди Гленкора на неговата загриженост за бъдещия му наследник бяха безкрайно комични.
