„Идва и се навежда над мен на дивана по начин, който ме изпълва с ужас. Гледа ме така, сякаш да бъдеш майка на неговия наследник е природно чудо. Ужасен е, когато ми говори, и е още по-ужасен, когато мълчи. Онзи ден дяволът ме накара да отвърна, че се надявам да е момиче. Изражението му така се промени, че се уплаших. Струва ми се, че ако наистина е момиче, ще ме изгони от къщата. Но какво бих могла да направя по въпроса? Иска ми се да чакаше бебе по същото време, Алис. В такъв случай, ако ти родеше момче, а аз момиче, щяхме да ги разменим.“
Това бе много недискретно. Лейди Гленкора често й пишеше подобни не дискретни писма, които Алис не можеше да покаже на съпруга си. За свое най-голямо съжаление.
Но декември и януари се изтъркаляха и дойде време господин и госпожа Грей да се отправят обратно към Англия. Съпругът подробно бе обсъдил парламентарните си амбиции с жена си и бе открил в нея един много добър слушател. След като бе решил да преследва тази цел, той щеше да направи всичко по силите си, за да я постигне. Говореше за политика почти толкова често, колкото самият господин Палисър. Но господин Грей в никакъв случай не можеше да се оплаче, че жена му не споделя интересите му. Когато се върнаха, Алис получи няколко писма от лейди Гленкора, написани в дните преди раждането. Херцогът си бе отишъл, разбира се, но щеше да се върне в уреченото време.
„Ох, как ми се иска да получи пристъп на подагра в Лондон… или в Тамбукту“ — пишеше лейди Гленкора.
Когато пристигнаха в Лондон, те научиха от господин Вавасор, склонил да ги посрещне на гарата, че лейди Гленкора бе родила.
— Херцогът има наследник — рече той още преди вратата на купето да се отвори. — Роден тази сутрин!
Човек би си помислил, че бебето беше на самия херцог, а не на лейди Гленкора и господин Палисър. Имаше и бележка от господин Палисър до господин Грей: „Слава Богу! Лейди Гленкора и момчето (господин Палисър мразеше да използва думата «бебе») са добре. Двете нови назначения са били обсъдени снощи.“
Както ще бъде видяно по-нататък, господин Палисър щеше да получи няколко награди едновременно.
Прекрасно малко бебе, благороден наследник! Какво ли няма да ти дадат боговете, ако само успееш да оцелееш достатъчно дълго, за да го получиш? Ако само успееш да преживееш задушаващите грижи, с които те обграждат! Ще бъдеш по-знатен от принц и ще упражняваш по-голямо влияние от кралска особа! Властта ти ще бъде неограничена. Ще притежаваш несметно богатство и ще можеш да се разпореждаш с него както намериш за добре. Ще бъдеш на върха на аристокрацията в страна, в която аристократите не трябва да се препасват със саби. Ще получиш всичко, което светът може да ти даде, но ако погледнем на нещата религиозно, философски или политико-икономически, трябва да заявим, че шансовете ти за щастие не са по-големи, нито по-малки, от тези на младенец, роден в някоя ферма. Кой би могъл да каже дали тези шансове са по-добри или по-лоши? И ако са по-добри или по-лоши, как бихме могли да си обясним тази привидна несправедливост?
А сега ще посетим детето, родено да бъде херцог, и ще завършим нашата история с кратко описание на това посещение. В самото начало на април господин и госпожа Грей бяха пристигнали в замъка Гадъръм. Госпожа Грей беше там в момента, но господин Грей отсъстваше, защото се намираше в Силвърбридж в компанията на господин Палисър. Това бе денят на изборите в Силвърбридж и господин Грей бе посетил този древен избирателен район, за да предложи кандидатурата си, подкрепен от един влиятелен член на кабинета. Лейди Гленкора и Алис се намираха в компанията на благородния младенец, който лежеше в скута на Алис.
— Толкова се радвам, че всичко свърши — заяви майката.
— Ти си най-неблагодарната жена на света.
— О, Алис, само ако знаеше! Твоето бебе може да дойде така, както си поиска. Няма да лежиш будна по цяла нощ, треперейки от страх, че ще бъдеш опозорена от представител на по-слабия пол и ще съсипеш надеждите на своите господари. Имай предвид, че аз имах двама, което превърна преживяването в още по-голям кошмар.
— Сигурна съм, че господин Палисър нямаше да каже нищо.
— Да, нямаше. Херцогът също нямаше да каже нищо. Най-вероятно щеше веднага да си замине и нямаше да го видя отново до следващата подобна възможност… ако такава изобщо се отвореше. И господин Палисър щеше да бъде нежен като гълъбица. Всъщност щеше да бъде много по-нежен, отколкото е сега, защото мъжете рядко са нежни в триумфа си. Но щях да знам какво мислят и чувстват.
— Вече всичко е наред, скъпа.
— Да, красивото ми момченце… ти ме спаси, нали, мило мое?
Лейди Гленкора взе бебето от скута на Алис.
