Такива бяха заниманията и житейските удоволствия на господин Вавасор по времето, когато моята история започва. Но не бива да позволявам на читателя да остане с грешното впечатление, че той нямаше добри качества. Ако като млад бе притежавал дарбата на трудолюбието, струва ми се, че сега щеше да блести в своята професия и да си е изградил име и репутация. Господин Вавасор беше недоволен мъж, но въпреки това бе популярен и до някаква степен уважаван. Беше щедър, поне доколкото позволяваха средствата му, държеше на думата си и бе добре запознат с кодекса с неписани правила, които всеки джентълмен от неговата класа бе длъжен да спазва. Знаеше как да се държи в компанията на други мъже, какво да казва и какво да премълчава в подобна компания. Имаше благ характер и бе привързан към много хора, въпреки че не обичаше никого страстно. Освен това на петдесет години все още бе красив мъж с високо чело, а косата и брадата му бяха изпъстрени със съвсем малко сиво. Беше висок и едва наскоро бе започнал да напълнява. Имаше лъскави сиви очи, а устата и брадичката му бяха като изсечени от мрамор и говореха за благороден произход. Повечето хора, които познаваха Джон Вавасор добре, смятаха за много жалко това, че е принуден да прекарва времето си в подписване на документи на Чансъри Лейн.
Споменах, че отначало знатните роднини на Алис Вавасор не се интересуваха много от нея, но в същото време се бяха постарали да се погрижат за образованието й. Чувствам, че трябва да обясня това малко противоречиво. Най-знатният от тези знатни роднини почти не бе чувал за нея, но имаше една лейди Маклауд, която се интересуваше. Самата тя не бе от висшата класа, но се бе уловила за полите на онези, които бяха. Тя бе вдовица на бившия войник сър Арчибалд Маклауд, кавалер на Ордена на банята4, и освен това беше Маклауд по рождение. От дълги години, още преди Алис Вавасор да се роди, тя живееше в Челтнъм и всяка пролет предприемаше кратки пътувания до Лондон, но само тогава, когато можеше да си го позволи. За старата лейди Маклауд мога да кажа, че бе добра жена, въпреки че страдаше от двата най-големи порока за една добра жена: беше калвинистка и съботянка5, а що се отнасяше до светския живот, бе ревностен поддръжник на класовото разделение, поставило нейните знатни роднини на обществения връх. Би могла да боготвори един млад маркиз, дори той да живее по начин, който би посрамил и най-богохулния езичник, като в същото време можеше да обрече стотици мъже и жени от простолюдието на вечни мъки и терзания само заради това, че слушат мирянска музика в парка. Въпреки това бе добра жена. Даряваше голяма част от оскъдния си доход и не дължеше нищо на никого. Стремеше се да обича съседите си. Понасяше несгодите със спокойствие и мълчаливо търпение и живееше с вярата в един по-добър свят. Обичаше Алис Вавасор с цялото си сърце, въпреки че тя в крайна сметка бе само нейна братовчедка. Самата Алис се бе постарала да изгаси пламъците на тази любов. Тя бе прекарала детството си при лейди Маклауд, която я бе отгледала като майка, но на дванадесетгодишна възраст я бяха изпратили да учи в Екс ла Шапел6 след решение, взето от нейните роднини и въпреки възраженията на самата лейди Маклауд. На деветнадесет тя се бе върнала в Челтнъм, но бе прекарала по-малко от година там, преди да изрази нежеланието си да продължи да живее със своята братовчедка, обявявайки, че не може да се примири както с недостатъците, така и с достойнствата й. По тази причина бе постигнала съгласие с баща си да заживеят заедно в Лондон. Двамата деляха един покрив вече от пет години, което означава, че в момента Алис Вавасор беше на двадесет и четири.
