— Как сте тази сутрин, господин Граймс? — попита Джордж. — Седнете, господин Граймс. Ако всички хора бяха точни като вас, светът щеше да се върти като часовников механизъм, не мислите ли?
— Бизнесът си е бизнес, господин Вавасор — отвърна ханджията, след като бе поздравил своя домакин и бе седнал на стола с престорена скромност. — Това е моята максима. Ако не се придържах към нея, нямаше да имам нищо. Не че сега имам кой знае какво. Времената са тежки, господин Вавасор.
— Разбира се, че са тежки. Винаги са тежки. За какво е Дяволът, ако не за да прави времената тежки? Но не съм очаквал и ханджиите да започнат да се оплакват.
— Бог да ви поживи, господин Вавасор! Струва ми се, че от всички хора, които страдат, ние страдаме най-много. Каква е ползата от това да точиш бира, при положение че колкото повече точиш, толкова по-малко пари изкарваш? Вчера беше събота и източихме 3.19 фунта. И според вас колко ще излезе това, когато пивоварят го сметне? Почти нищо. Знаете това много добре.
— Кълна се, че не го знам. Но знам, че никой не продава бира, без да изкарва пари от това.
— Бог да ви поживи, господин Вавасор! Ако продавах само бира, нямаше да имам покрив над главата си. Точно така е. Тази къща, която имам, всъщност принадлежи на хората на Мю28. Те се справят много добре, нали, господин Вавасор? Изкарват много пари. Задължен съм да купувам тяхната бира. И защо не, щом и къщата е тяхна? Но ако я продавам такава, каквато я получавам, ще изкарвам по половин пени на галон. Точно така е.
— Но вие не я продавате такава, каквато я получавате. Разреждате я.
— Разбира се, че го правим. Няма да ви лъжа, господин Вавасор. Знаете, даже и по-добре от мен, как стоят нещата. Има много начини да продаваш бира. Но какъв е смисълът, когато в „Кадоган Армс“ изкарват по четири-пет лири на ден от своя противен бълвоч, а аз не мога да изкарам повече или дори толкова, продавайки хубава и силна английска бира? Разбира се, че я разреждам! Отдавна научих, че колкото по-отровен алкохол продаваш, толкова повече хората го харесват!
Господин Граймс беше набит и не особено висок мъж, с червендалесто лице и големи изпъкнали очи. Несъмнено се вместваше в популярната представа за типичен английски ханджия. Но дрехите му изобщо не подхождаха на това описание. Носеше черен фрак, който му стоеше доста свободно, черна жилетка и черни панталони. Освен това държеше черен цилиндър в ръцете си. Не само бричовете и високите ботуши бяха изчезнали от тоалета на ханджията, но и дългата, пъстра жилетка и копринената кърпичка на точки около врата. Напоследък се обличаха като министри в сянка или погребални агенти, въпреки че в зачервените им бузи все още имаше нещо, което напомняше за кранове и тирбушони.
Господин Граймс тъкмо бе престанал да се оплаква от съдбата си, когато отново чуха звънеца.
— Това трябва да е Скръби — рече Джордж Вавасор, — така че можем да минем по същество.
Прислужницата обяви, че е дошъл „още един джентълмен“, след което господин Скръби влезе в стаята, в която седяха Джордж Вавасор и Господин Граймс, съдържателят на таверна „Красивия мъж“ на улица „Бромптън Роуд“. Господин Скръби беше адвокат от улица „Грейт Марлборо“ и се предполагаше, че разбира от избори. Бе се отбил, с цел да размени няколко думи е господин Граймс, както за предстоящите избори в Челси, така и за предишните такива. Тези думи щяха да бъдат казани в присъствието на господин Вавасор, който живо се интересуваше от тях. Според мен е напълно възможно господин Скръби и господин Граймс да са си разменяли думи по тази тема и преди, най-вероятно зад гърба на господин Вавасор. Но дори това да е било така, не съм готов да заявя, че господин Вавасор е бил подведен от техните машинации.
Двамата мъже се поздравиха много учтиво, като адвокатът излъчваше високомерна снизходителност и винаги наричаше своя приятел Граймс, докато ханджията се отнасяше с голямо уважение към господин Скръби и се обръщаше към него именно по този начин.
— Бизнесът си е бизнес — рече ханджията, след като поздравите бяха разменени. — Не е ли така, господин Скръби?
— Предполагам, че според Граймс неделя сутрин е най-подходящото време за правене на бизнес — отвърна през смях адвокатът.
— Тихо е — рече Граймс. — Освен това не бях аз този, който предложи да се срещнем в неделя. Идеята бе на господин Вавасор. Но наистина е тихо. Не сте ли съгласен, господин Скръби?
Господин Скръби призна, че бе тихо, гледайки през прозореца към реката, след което минаха по същество.
— Трябва да привлечем губернатора на наша страна. И трябва да се справим по-добре, отколкото предишния път — заяви адвокатът.
— Разбира се, че трябва, господин Скръби. Но, Бог да ви поживи, господин Вавасор, чия беше вината за това? Какво повече можех да направя? Името на Травърс се спрягаше за кандидат на либералите дълго преди губернаторът да прояви интерес към изборите.
— Никой не ви обвинява, господин Граймс — рече Джордж.
