— И никой не може, господин Вавасор. Свърших всичко както трябва и едва ли има някой, който би се справил и наполовина толкова добре. Попитайте господин Скръби, ако не ми вярвате. Той знае. Всички в Лондон знаят. Ще ви кажа какъв е проблемът, господин Вавасор. Хората от Челси, които живеят на брега на реката, не са като онези от Мерилибоун или Финсбъри29. Не може всеки да ги управлява. Не е ли така, господин Скръби?
— Това може да се каже за всеки лондонски район, поне според мен — отвърна господин Скръби.
— Разбира се, че може. И в Лондон едва ли има човек, който разбира повече от вас, господин Скръби. Това е безспорно. Но истината е, че бизнесът си е бизнес и парите са си пари.
— Парите безспорно са си пари — отвърна господин Скръби. — Няма съмнение относно това, Граймс. И вие изкарахте доста на последните избори.
— Не е вярно, господин Скръби. Простете ми за това, че съм толкова рязък, но грешите. Печалбата ми беше нищожно малка. Не ми бе платено за работата, която свърших. Знаете каква роля може да изиграе един ханджия по време на избори. И знаете как изглежда неговата таверна след това! Какво ще ми рече губернаторът, ако види вашите лозунги вътре и включа разходите си в сметката?
— Няма значение къде ги включваш — отбеляза Вавасор. — Хората гледат общата сума.
— Точно така, господин Вавасор, точно така. Хората гледат общата сума. Аз самият доста дълго я гледах, преди да разбера за какво става дума. И още не съм я получил, нали, господин Вавасор?
— Ако питате мен, бих казал, че сте я получили — отвърна Джордж. — Все пак дадох триста лири на господин Скръби, които бяха предназначени за вас.
— И аз ги получих до последния шилинг, господин Вавасор. Не мога да го отрека. И никога не бих го направил. Аз съм честен и почтен човек. Господин Скръби ме познава и ще потвърди това, нали?
— Може би те познавам прекалено добре, Граймс.
— Не ме познавате толкова добре, колкото си мислите, господин Скръби. Аз също не ви познавам достатъчно добре. Но ви уважавам, защото сте човек, който разбира от бизнес. Но както вече казах, какво са триста лири, когато сметката е триста деветдесет и две лири и четири пенса?
— Мислех, че сметката е уредена, господин Скръби — намръщи се Вавасор.
— Виждате ли, господин Вавасор, подобни сметки са много трудни за уреждане. Ако питате дали господин Граймс би могъл да ви съди за остатъка, съвсем откровено ще ви кажа, че не би могъл. Не ни достигаха пари, когато уреждахме тази сметка и както обикновено се прави в подобни ситуации, накарахме господин Граймс да ни разпише квитанция за триста лири.
— Разбира се, че сте го направили, господин Скръби.
— Не като първа вноска, а в изпълнение на всички задължения.
— Хайде сега, господин Скръби! — възкликна ханджията и изгледа адвоката с изражение, което бе повече от красноречиво и сякаш казваше: „Нима мислите, че подобно извинение ще ме задоволи? Нима ще използвате собствения ми подпис срещу мен? Много добре знаете, че разписах онази квитанция, защото иначе нямаше да получа и шилинг до края на годината. О, господин Скръби!“ Това казваше погледът на господин Граймс и както адвокатът, така и Джордж Вавасор отлично съзнаваха това.
— В изпълнение на всички задължения — повтори господин Скръби с ликуващ глас, сякаш за да покаже, че погледът на Граймс не го бе трогнал. — Ако се стигне до съд, Граймс, няма да спечелиш.
— Съд? Кой би се съдил с губернатора? Не и аз. Дори и пет години да чакам да ми плати тези деветдесет и две лири и четири пенса, никога не бих стигнал до съд.
— Няма значение дали ще бъдат пет или петнайсет — отвърна Скръби. — Не би могъл да го направиш.
— И дори няма да опитвам. Не съм дошъл за това, господин Вавасор.
Да се съдя с губернатора? Никога! Но не забравяйте, че имам семейство, господин Скръби.
— Не в долината Тоунтън30, надявам се — подхвърли Джордж.
— Не, в „Красивия мъж“ на улица „Бромптън Роуд“, господин Вавасор. Първата ми мисъл винаги е за моето семейство. Ако един човек не работи за семейството си, за какво работи?
— Хайде, хайде, Граймс — рече господин Скръби. — Какво намекваш? Казвай, защото не ми се стои тук цял ден.
— Какво намеквам, господин Скръби? Сякаш не знаете! Това е моят дом. И в цял Челси няма таверна, която да е по-подходяща за всякакви предизборни събития. Това е самата истина.
— И? — подкани го Скръби.
— И никой друг не умее да агитира хората от Челси, които живеят надолу по реката, толкова успешно. Господин Скръби много добре знае това. Та аз ги обработвам още от предишния път с мисъл за тези избори! Обработвам ги още откакто започнаха да говорят за районите на Челси. Когато лорд Робърт дойде да проси гласове, правейки се на религиозен, нямаше да постигне нищо, ако не бях аз. Господин Скръби знае това.
— Да приемем всичко това за даденост, господин Граймс — рече Вавасор. — Какво следва?
— Ще ви кажа какво следва. Хората на Бънрати. Те много добре знаят кой поръчва музиката и вече наддават за „Красивия мъж“, о, да.
