— Градските избирателни райони никога не са евтини, господин Вавасор. Особено за един начинаещ политик. Ако сте бил избиран четири или пет пъти, като стария Дънком, например, можете да си позволите да се лишите от човек като Граймс. Но истината е, че районите на Челси не са толкова скъпи. Дори изобщо даже. Мерилибоун е скъп. Както и Саутварк. Там е скъпо и се пипа много грубо. Знаете, че съм дискретен човек, но ако не бях, можех да ви разкажа неща, от които щяха да ви настръхнат косите! О, да.
— Там не си струва дори да опитваш, поне според мен.
— Зависи от гледната точка. Едно място в парламента може да бъде от полза за човек, който се опитва да пробие, дори бих казал от огромна полза, особено ако този човек е млад като вас, господин Вавасор.
— Млад! — възкликна Джордж. — Понякога ми се струва, че съм живял поне сто години. Но не искам да ви занимавам с проблемите си, господин Скръби. Няма нужда да ви задържам повече.
След тези думи той стана и се поклони на адвоката, като го изпрати малко по-дружелюбно, отколкото бе изпратил ханджията.
— Млад! — възкликна отново той, когато остана сам. — Защо ми се струва, че всички са по-млади от мен, включително чичо ми и дядо ми? Единият мисли само за вечерята си, а другият само за биковете и дърветата си. А за какво мисля аз, освен за това да не свърша в затвора за длъжници?
Той извади един бележник от джоба си и вписа сумата и датата на сметката, която бе приел да плати на ханджията, след което прегледа останалите страници. „Наистина много разточително, каза си той, когато свърши. Но никой не може да каже, че не съм имал смелостта да играя играта. И предполагам, че някой ден онзи старец ще умре. Ако не бях такъв глупак, щях да се сдобря с него преди това да се случи, но аз съм глупак и ще си остана такъв до края.“
След малко Вавасор започна бавно да се облича, като от време на време спираше и се зачиташе във вестника. Когато приключи с тоалета си и вестникът бе прочетен, той грабна шапката и чадъра си и излезе.
Кейт Вавасор бе споделила е брат си само първата половина от писмото на своята братовчедка — половината, в която Алис се бе опитала да опише случилото се между нея и господин Грей. Правейки това, Кейт бе извършила ужасно предателство, което бе непростимо, защото предаваше доверието, съществуващо между две жени. Но предателството й щеше да бъде още по-голямо, ако бе изпратила и втората половина на писмото, в която Алис говореше за самия Джордж Вавасор. Струва ми се, че Кейт нямаше да се поколебае да извърши и това предателство, ако написаните от Алис думи можеха да помогнат на каузата й. Но те не можеха. В тези редове Алис бе описала братовчед си като мъж, с когото просто не можеше да има по-близки отношения от тези, които съществуваха в момента и бе помолила Кейт да престане с опитите си да ги събере.
„Чувствам се принудена да пиша това, казваше Алис в писмото си, защото, ако просто ти бяха съобщила, че съм решила да прекратя годежа си с господин Грей, ти щеше да си помислиш, че другото нещо може да се случи. Но другото нещо не може да се случи. Щях да изневеря на нашето приятелство, ако не ти бях казала за господин Грей, а ти ще му изневериш, ако се възползваш от този факт и започнеш да ме убеждаваш да се събера с брат ти.“
Кейт не бе изпратила тази половина от писмото на Джордж Вавасор.
— Но другото нещо ще се случи — беше казала тя, след като бе изчела написаното от Алис за втори път. — Ще се случи.
Трябва да отдадем заслуженото на Кейт Вавасор и да кажем, че тя не бе себична в интригите си. Беше упорита, настойчива и най-вече безскрупулна, но не беше себична. Преди много години бе решила, че Джордж и Алис трябва да се оженят, чувствайки, че този брак ще се отрази добре на брат й. Мечтата й почти се бе сбъднала, но после брат й бе развалил всичко. Все пак тя му бе простила този грях, както му бе прощавала много други, и сега отново работеше за него, решена на всичко да го ожени за Алис, въпреки че нито един от двамата не желаеше този брак. Самата интрига също бе важна за нея и успешният й завършек щеше се отрази добре на самочувствието й.
Тя отговори на писмото на Алис с едно шеговито и доста клюкарско послание, което ще включа тук, защото от него ще научим още малко за престоя на госпожа Гринаул в Ярмът. Кейт бе обещала да остане в Ярмът един месец, но вече бе прекарала шест седмици там и все още се намираше под опекунството на своята леля.
