Всичко това бе изречено веднага след пристигането на Алис и начинът, по който двете се посрещнаха, не предвещаваше нищо хубаво през следващите трийсет дни, но може би и за двете бе по-добре битката да избухне внезапно и още при първата им среща. По-добре да скочиш във ваната с гореща вода, отколкото да стоиш отстрани и да трепериш, очаквайки неизбежния шок, който можеш да отложиш само с няколко минути. В този случай лейди Маклауд бе скочила във ваната с двата крака и сега извличаше ползата от своята пъргавина.
— Скъпа моя — каза тя — предполагам, че искаш да се качиш горе и да свалиш бонето си. Мери ще ти сервира чай, когато слезеш.
И така Алис успя да избяга от бойното поле, а когато се върна в дневната, най-лошото от бурята бе отминало. До вечерта двете седяха и обсъждаха други неща, пиейки чай. И въпреки че по време на вечерята лейди Маклауд подметна нещо за „клетия господин Грей“, темата не бе подхваната отново. Алис бе много грижовна към леля си, като й съчувстваше за всичките й болежки и отговаряше непривично изчерпателно на нейните въпроси за Челтнъм, същевременно въздържайки се от това да оспорва религиозните й възгледи. След време разговорът се насочи към леля Гринаул, към която лейди Маклауд изпитваше особена неприязън, каквато, впрочем, изпитваше към всички роднини на Алис от бащината й страна. После Алис й предложи да прочете няколко страници от една от онези ужасно гневни книги, които от време на време се появяват, за да ни кажат колко безнадеждно е всичко. Лейди Маклауд обичаше да й казват, че всичко е безнадеждно и тъй като вече не можеше да чете вечер, предложението на Алис й достави истинско удоволствие.
Лейди Маклауд несъмнено се наслади на посещението на своята племенница, но същото твърдение едва ли може да бъде направено за самата Алис. На втория ден не бе казано нищо за господин Грей и тя започна да се надява, че ако постоянно чете на леля си от гневната книга, сърцето й ще омекне. Но изглежда лейди Маклауд просто обичаше да си дава кратки почивки, защото на третия и петия ден тя поднови атаките си.
— Предполагам, че Джон Грей би предпочел годежът да не бъде развалян? — попита направо тя.
Алис напразно се опита да пренебрегне въпроса и дори я помоли да не обсъждат повече темата. Но лейди Маклауд настоя, че има право да анализира решението й, и Алис бе принудена да признае, че той наистина би предпочел годежът да не бъде развалян. Нямаше как да отговори по друг начин, при положение че в момента имаше неговото писмо в джоба си, в което той наричаше годежа „напълно обвързващ“ за него и изразяваше надеждата, че престоят й в Челтнъм ще я накара да преосмисля всичко. Наистина бе махнал с ръка, надявайки се, че това ще й помогне, точно както бе казала Кейт. Алис бе решила да не отговаря на това негово писмо. Сигурно щеше да й пише пак, но тя щеше да го помоли да престане. Вместо да я разубеди, Челтнъм я бе направил още по-уверена в правотата на решението си. Склонен съм да вярвам, че единственото нещо, което би могло да я разубеди в момента, бе посещение от братовчед й Джордж или може би писмо от братовчедка й Кейт. Подмятанията на лейди Маклауд несъмнено не биха могли.
След десет ужасни дни, прекарани в брачни дискусии всяка сутрин и пасажи от гневната книга всяка вечер, с пиене на чай и обсъждане на греховете на Челтнъм по средата, самата лейди Маклауд получи писмо от Джон Грей, в което той я поздравяваше сърдечно и я питаше дали би могъл да посети госпожица Вавасор в дома й в Челтнъм, имайки предвид факта, че двамата бяха сгодени. Освен това изразяваше надеждата, че ще се запознае със самата лейди Маклауд.
Алис бе в стаята, когато лейди Маклауд получи писмото, но тя не каза нищо и племенницата й дори не разбра кой бе подателят. Ето защо тя нямаше никакви заподозрения, когато леля й се оттегли с писмото и нямаше представа, че тя се бе усамотила в спалнята си, гледаща към конюшните, и бе написала отговор на господин Грей, в който го информираше, че с най-голямо удоволствие ще бъде приет в къщата на улица „Парамаунт Кресънт“.
Господин Грей дори бе посочил деня на пристигането си и на сутринта на този ден лейди Маклауд изглеждаше непривично развълнувана, докато пиеше чая си. Безпокойството й направи впечатление на Алис, която й зададе няколко тривиални въпроса, без да предполага, че причината за това безпокойство бе свързана по някакъв начин с нея. Накрая то стана толкова очевидно, че Алис не можеше да не го спомене.
— Нищо ми няма, скъпа моя, нищо — отвърна най-накрая лейди Маклауд, взимайки решение, че още не бе дошъл моментът да уведоми племенницата си за предстоящата визита на господин Грей. Алис я бе разпитала по време на закуската, но леля й не бе казала нищо. Тя изчака чаят да бъде изпит и прислужницата да раздигне масата, преди да започне. Държеше писмото на господин Грей в джоба си и докато се подготвяше, тя го извади и го сложи на масата пред себе си.
— Алис, днес очаквам посетител — рече тя.
