— Тукашните пътища наистина са лоши. Много лоши. Но предполагам, че щяха да бъдат по-добри, ако провидението бе изпратило по-добри строителни материали. А какво мислиш за кафявия кон, Бат?
— Ами… — започна провлечено той, но не каза нищо повече.
— Най-красивото животно, което някога съм виждал — отбеляза Джордж.
— Несъмнено е така — отвърна Бат.
— И е бърз.
— Сигурен съм, че е.
— И ми казаха, че е ненадминат в скачането.
— Всички коне скачат добре, сър, ако ги обучиш.
— Струва ми се, че е малко над моето тегло.
— Така е, господин Вавасор. Близо деветдесет килограма.
— Може би дори сто — рече Вавасор.
— Щом казвате, сър. Човек никога не може да бъде сигурен на какво е способен един кон.
Джордж не зададе повече въпроси на коняря си, но остана с впечатлението, че трябва да продаде кафявия си кон при първа възможност. Тук искам да посоча, че този кон бе отлично животно. В края на предишния сезон се бе преуморил и бе окуцял, а собственикът му, имайки повече пари, отколкото мозък в главата, го продал, защото не бе имал търпение да изчака да оздравее. Но тази продажба му спечелила лоша репутация, както понякога се случва с някои от най-добрите животни. Ето как конят се бе озовал в Татерсол38 и Вавасор го бе купил евтино, мислейки, че може да изкара пари от него, съдейки по очевидните му достойнства. Не бе открил някакви проблеми с жребеца. Бат Смидърс също не бе открил, но той държеше на репутацията си и просто искаше да демонстрира, че разбира от коне. Джордж Вавасор разбираше от коне не по-зле от всеки друг, може би, с изключение на продавачите на коне и ветеринарите, но, подобно на всички мъже, се съмняваше в знанията си, въпреки че никога не би го признал, поне по този въпрос. Ето защо той прие мнението на Бат и реши, че нещо с този кон не беше наред.
— Ще направим един пробег от голямата гора — рече Джордж.
— Ако стигнат дотам, сър — отвърна Бат.
— Във всеки случай ще яздя кафявия кон — каза Джордж.
Веднага след като това решение бе взето, членовете на клуб Робъри ги застигнаха и пътят се изпълни с коне. Вече бяха само на четвърт миля от църквата в Еджхил, където беше срещата. Бат изостана малко с двата ловни коня, докато останалите яздеха заедно в тръс. Другите коняри бяха избързали и в момента решеха перчеми и почистваха стремета и конски крака от прахта, вдигнала се от пътя. Но Бат Смидърс беше като господаря си и не обичаше да си общува с други мъже. Освен това Вавасор със сигурност щеше да му даде различни инструкции.
— Тази година имате ли добра селекция от коне? — попита Максуел, обръщайки се към Джордж Вавасор.
— Не бих казал. Никога не съм имал добра селекция, както се изразихте. Обикновено разполагам с един добър кон и три или четири куци кранти. Струва ми се, че онзи кафявия е много добър.
— Виждам, че конярят ви е довел и онази червеникавокафява кобила.
— Тя е от куците. Не че наистина куца. Всъщност е напълно здрава и едва ли някой ловец би могъл да се оплаче от нея. Проблемът е, че издава звуци, когато препуска.
— И се чува от три полета разстояние — рече Грайндли.
— От пет, ако са достатъчно малки, а слухът ти е достатъчно остър — отвърна Вавасор. — Въпреки това не бих я заменил за най-добрия кон, който съм виждал.
— Прав е, Гриндемс — обади се Максуел.
— Не е прав — отвърна Грайндли. — Изобщо не е прав.
— Конете ви винаги вършат онова, което се изисква от тях — рече Джордж, — така че не виждам от какво можете да се оплаквате.
— Отново е прав, Гриндемс — обади се Максуел.
— Мога да го надбягам, когато си пожелая — заяви Грайндли.
— Ако първо не се убиете, за което няма да е виновно животното, между другото — отвърна Джордж.
— Отново те постави на мястото ти, Гриндемс — каза Максуел, след което господин Грайндли пришпори коня си, заобиколи църквата и навлезе в полето, където бяха събрани хрътките. Бе предпочел да избяга, тъй като разговорът бе станал твърде разгорещен за неговия вкус. Ако Вавасор беше сам, щеше да му се озъби и да отвърне нещо хапливо, но не можеше да си позволи да губи самообладание в присъствието на краля на клуба. Господин Грайндли не беше популярен и ако Максуел се настроеше против него, спортният му живот в Робъри можеше да приключи.
Животът на хора като господин Грайндли, покровителствани от мъже, които ги превъзхождат, не изглежда особено приятен. Но човек може да намери подобни мъже във всяка компания. Не мога да кажа защо бе считано, че банкерът господин Максуел, пивоварите господин Стоун и господин Притиман и литераторът господин Полък превъзхождаха господин Грайндли. Един професионален адвокат е поне толкова добър, колкото един пивовар и има много адвокати, които държат главите си високо вдигнати и не позволяват на никой да ги тъпче.
