Грайндли беше богат мъж или поне достатъчно богат за живота, който водеше. Не знам много за произхода му, но съм сигурен, че не бе по-лош от този на господин Максуел. Адвокатът не бе нито глупав, нито невеж, докато според мен господин Максуел беше глупак. Грайндли бе постигнал всичко сам, докато Максуел нямаше да стане банкер, ако баща му не беше банкер и неговата банка нямаше да просперира, ако партньорите му не разбираха от бизнес много повече от него. Грайндли знаеше, че бе по-умен от Максуел, но въпреки това му се подмазваше и търпеше постоянните му подигравки. Превъзходството на Максуел не идваше и от ездата, защото на Грайндли не му липсваше кураж и всички знаеха, че банкерът е пристрастен към охолния живот и не е в добра форма. Мисля, че това превъзходство произтичаше от външния вид на мъжете: от държанието, походката и общото им излъчване, което при единия бе добро, а при другия лошо. Превъзходството на един мъж над друг е нещо рядко, но веднъж придобито, то много трудно се губи.
Този феномен е още по-очевиден сред младите момчета, тъй като те не са толкова съвестни, колкото мъжете, и са по-пристрастени към тиранията. Освен това слабите момчета не усещат толкова остро срама от покорството. Кой не помни ученици като Максуел и Грайндли от собственото си детство — тиранинът и неговият роб, онзи, който налага волята си и онзи, който подчинява своята? Дори в училище невинаги става дума за физическа сила и по-голяма смелост. Не става въпрос нито за интелект, нито за тактичност или съобразителност. Хората, които често си общуват с млади момчета, ще ви кажат, че някои от тях налагат превъзходството си над останалите със силата на своя дух, но се съмнявам, че това е съзнателно търсено и по-скоро ми се струва, че тази роля им е натрапена. Тук отново бих посочил, че излъчването на момчето е нещото, което гарантира неговото превъзходство над връстниците му.
Но момчето-тиранин невинаги се превръща в мъж-тиранин и момчето-роб невинаги се превръща в мъж-роб, защото въпросното излъчване често се променя и от благородно става посредствено и обратното.
— За Бога, ето го и Полък! — възкликна Максуел, когато навлезе в полето до църквата. — Ще заложа половин крона39, че е пристигнал от Лондон тази сутрин, че снощи изобщо не си е лягал и че ще ни каже това поне три пъти, преди хрътките да бъдат пуснати.
Господин Полък беше литераторът-спортсмен.
Струва ми се, че на този свят няма по-красива гледка от глутница ловни хрътки, насядали около ловец в ранна зимна утрин, ако мястото на срещата е било избрано с артистична вещина. Това място трябва да бъде в малко тревисто поле. Не е абсолютно задължително да е далече от всякакви постройки, нито плетовете да бъдат грижливо подрязани и подравнени съобразно изискванията на модерното селско стопанство. Наблизо трябва да има дървета и земята да е малко неравна, за да могат хрътките и слугите да се съберат на едно място.
Има добре известни места за ловни срещи из цяла Англия, в парковете на благородници, пред техните имения или дори на моравите им. Но тези зрелищни места съдържат малко от красотата, за която говоря. Те са прекадено величествени и натруфени, както и прекадено далече от истинския ловджийски дух. На тези срещи каретите винаги блестят, роклите на дамите винаги са разкошни и мястото винаги е обградено от хора, дошли от съседното градче, за да се порадват на богаташите. За мен в това няма нищо красиво. Срещата, за която говоря, е посветена само и единствено на спорта, а избраното място е красиво по случайност, като това го прави най-красивото място на света.
Това важеше в пълна сила за Еджхил. Близкото селце се състоеше от три или четири къщи, но имаше старинна църквичка със стара сива кула и тесен и тъмен двор, обграден от брястове. Пътят от Робъри до мястото на срещата минаваше покрай църковния двор и съвсем малко по-нататък стоеше портата, отвъд която започваше малкото поле, където хрътките се чувстваха точно толкова като у дома си, колкото в кучешките си колиби. Полето беше шест или седем акъра40 и бе дълго и тясно, така че ловците имаха къде да разхождат хрътките си, за да ги предпазят от настинка поради прекалено дългото седене на едно място. Църковната кула бе близо и се виждаше през дърветата, а самото поле бе зелено и меко, но никога не бе кално или покрито с локви.
