Освен това на Алис й се струваше, че през този час и половина, който бяха прекарали заедно, лейди Гленкора й бе казала всичко. Бе й описала брака си. Бе признала, че съпругът й е безразличен към нейните удоволствия, докато самата тя напразно се опитва да прояви интерес към неговите занимания. Бе споделила, че не чака дете, а „толкова много неща зависят от това“, както самата тя се бе изразила. На Алис й бе странно, че вече бе научила толкова много. И защо лейди Гленкора се сещаше за нея, когато се разхождаше из развалините на манастира на лунната светлина?
Двата часа се проточиха и постепенно Алис доби усещането, че прекарва времето си в Мачинг в пълна изолация. Не се осмели да слезе долу, разбира се. Най-накрая прислужницата й влезе, за да я облече.
— Как се справяш долу, Джейн? — попита я нейната господарка.
— Всички се държат изключително любезно, госпожице, и вече не мисля, че ще бъде толкова ужасно. Пихме чай в стаята на икономката и бе много приятно. Бяхме шест, всичките камериерки. Казаха ми, че по цял ден няма нищо за правене, освен да седиш пред камината и да шиеш.
Няколко минути преди осем лейди Гленкора почука на вратата на Алис, взе я под ръка и я поведе към салона. Братовчедка й бе великолепно пременена, като вечерната й рокля бе огромна, а къдриците й бяха сресани така, че никой да не заподозре присъствието на сивите косми. Облеклото й бе толкова разкошно, че донякъде я вдетиняваше.
— Чакай да помисля — рече тя, докато слизаха заедно по стълбите. — Ще помоля Джефри да бъде твой кавалер по време на вечерята. Той е най-чаровният млад мъж тук. Има навика да гледа отвисоко на всичко, но това не го прави неприятен, нали така? Освен ако не започне да гледа теб отвисоко, разбира се.
— Но може би ще го направи.
— Не, не би го направил. Това би било нелюбезно, а той е най-любезният мъж на света. Тук още няма никой, както виждаш — обяви лейди Гленкора, когато влязоха в салона, — и не съм мислела, че ще има. Редно е да бъдеш пръв в собствената си къща, а аз винаги се старая да правя онова, което е редно. Нямаш представа колко е трудно понякога. Като говорим за хора, които изкарват прехраната си с много труд — това несъмнено се отнася за мен. Ох, колко забавно би било да седиш някъде в Азия и да ядеш печено пиле с пръсти пред огъня, който си запалил, за да плашиш тигрите и лъвовете. Представяш ли си? Ти си от едната страна на огъня, докато тигрите и лъвовете са от другата и ти се зъбят през пламъците!
Лейди Гленкора се опита да си придаде вид на лъв и се озъби свирепо.
— Такава гримаса не би ме уплашила — рече Алис.
— Едва ли. Четох за това в един женски пътепис. Но те идват, така че не бива повече да гримаснича. Херцогиньо, приближете се до огъня. Надявам се, че отново сте се стоплили. Това е моята братовчедка, госпожица Вавасор.
Херцогинята кимна отривисто и леко снизходително, след което обяви, че й е много топло.
— Не знам как се справяте във вашата къща, но стълбищата тук са толкова удобни. В Лонгройстън направихме всичко по силите си и сложихме тръби с гореща вода навсякъде из къщата, но въпреки това не можеш да завиеш в коридора, без да усетиш студено течение.
Херцогинята говореше изразително и подчертаваше всяка дума, като понякога натъртваше някоя сричка толкова много, че гласът й започваше да свири. Това бе особено очевидно при думата „тръби“ и Алис никога нямаше да забрави тръбите с гореща вода в Лонгройстън.
— Тъкмо казвах на лейди Гленкора, госпожице Палисър, че никога преди не съм била в по-топла къща. Нито пък, за съжаление (тук подчерта думата „съжаление“), в по-студена къща от Лонгройстън.
Произнесе последната дума с тон, който би могъл да просълзи и най-циничния зрител в публиката на представление. Херцогинята бе на около четиресет години и бе много красива, но в красотата й нямаше смисъл. Лицето й бе с добър и равномерен цвят, който не бе нанесен изцяло с четка, но все пак бе получил творческа помощ. Беше добре сложена и едра жена, с добри пропорции и в цветущо здраве. Но също така бе глупачка. Беше се обърнала към една госпожица Палисър, но в същия момент две госпожици Палисър, братовчеди на Плантагенет Палисър, бяха влезли в стаята. За тях мога да кажа, че не бяха глупави, каквито и други отличителни черти да притежаваха.
— Винаги е лесно да стоплиш малка къща като тази — отвърна едната госпожица Палисър, която се казваше, за свое съжаление, Ифигения Теодата, но братовчедка й и сестра й я наричаха Ифи. — И предполагам, че е също толкова трудно да стоплиш голяма къща като Лонгройстън.
Другата госпожица Палисър бе кръстена Юфемия.
— Тук нямаме тръби, херцогиньо — каза лейди Гленкора и Алис, която бе седнала и слушаше, долови имитация на свирещия тон на херцогинята в произношението й. Каза си, че най-вероятно й се бе сторило, но когато миг по-късно очите на братовчедка й срещнаха нейните, Алис заключи, че лейди Гленкора невинаги успяваше да се държи така, както бе редно, въпреки опитите си.
