— Цялата се разтрепервам, когато госпожа Спаркс я напада — каза лейди Гленкора на Алис по-късно тази вечер, когато двете се бяха усамотили в спалнята й. — Знам, че ще се оплаче на херцога, който ще сподели с онзи висок мъж с червената коса, а той ще ме издаде на господин Палисър и тогава лошо ми се пише.
— И кой е мъжът с червената коса?
— Той е политическата връзка между херцога и господин Палисър. Името му е Бот и е член на парламента.
— Но защо би се намесил?
— Предполагам, че това му е работата. Не съм напълно сигурна, че разбирам всичко. Струва ми се, че ако направят господин Палисър канцлер на хазната, той ще бъде един от личните му секретари. Може би няма да му каже, но по-скоро ще го направи. Винаги ме нарича лейди Гленкоурър. От Ланкашър е. Произвеждал е хасе, докато е имал откъде да си набавя памук.
Но това се случи в спалнята на Алис и ние трябва да се върнем за малко в салона.
Херцогинята не отговори на госпожа Спаркс, така че разговорът за топлината бе изоставен. Всъщност нямаше никакви общи разговори. В салона имаше прекалено много дами, а дамите не се разделят на малки групи като мъжете и жените, когато компанията е смесена. Лейди Гленкора развличаше херцогинята с описание на домашните си фазани. Госпожа Конуей Спаркс разказваше хапливи истории за някого на госпожица Юфемия Палисър. Една от дъщерите на херцогинята се приближи до пианото в ъгъла с един обожател и докосна няколко клавиша, докато Ифигения Палисър смело отвори книга и седна на масата. Алис, която седеше срещу лейди Гленкора, започна да се колебае дали да не последва примера й, но не успя да събере смелост, така че остана на мястото си, чувствайки се не на място.
— Алис Вавасор — провикна се внезапно лейди Гленкора, — можете ли да играете билярд?
— Не — отвърна стреснато Алис.
— Тогава тази вечер ще се научите! Ако никой друг не иска да ви научи, аз ще бъда ваш учител.
След тези думи лейди Гленкора дръпна звънеца и нареди масата за билярд да бъде приготвена.
— Ще играете с нас, нали, херцогиньо? — попита тя.
— Толкова е топло и приятно, че не мога да откажа — отвърна херцогинята, но докато говореше, погледна с подозрение към онази част от салона, където седеше госпожа Конуей Спаркс.
— Всички ще играем — каза госпожа Спаркс. — Така ще бъде още по-приятно. И може би още по-топло.
Джентълмените се присъединиха към тях, докато се подреждаха около масата и тъй като повечето останаха, билярдната зала се напълни с хора. Първо някой тикна щека в ръката на Алис, но тя не знаеше какво да прави с нея, така че й позволиха да играе с боздуган55. Задачата да я научи да си служи с него бе прехвърлена на Джефри Палисър и следващият час бе сравнително приятен — но не толкова приятен, колкото някои от часовете, които бе прекарала с братовчедите си в Швейцария. Алис знаеше, че може да извлече повече от живота с хора като тях, отколкото в компанията на тези знатни гости. Бе напълно сигурна в това, въпреки усърдието, с което Джефри Палисър я учеше и няколкото пъти, когато успя да я разсмее, анализирайки Стойката на херцогинята, канеща се да направи своя удар.
— Иска ми се да можех да играя билярд — заяви госпожа Спаркс при един от тези случаи. — Наистина ми се иска.
— Мислех, че дойдохте да играете — отвърна херцогинята, почти величествено и с ликуващ тон, очевидно доволна от успеха си.
— Дойдох, за да видя как играете вие. Ваша Светлост — каза госпожа Спаркс.
— Не мисля, че моята игра ме отличава по някакъв начин от останалите — рече херцогинята. Господин Палисър, това бе карамбол. Ще отбележите ли точките за нашия отбор?
— О, не, херцогиньо, ударихте една и съща топка два пъти.
— Много добре. Предполагам, че е ред на госпожица Вавасор. Пропуснахте. Бихте ли отбелязали това, ако обичате?
Тази молба бе отправена с нетърпящ възражения тон, сякаш херцогинята се чувстваше измамена заради карамбола, и господин Палисър се подчини. Не след дълго херцогинята и нейната партньорка лейди Гленкора спечелиха партията, но ми се струва, че това се дължеше повече на невежеството на Алис, отколкото на уменията на Нейна Светлост. Въпреки това херцогинята се усмихна победоносно и се отправи към салона с походка, която сякаш казваше, че най-накрая бе успяла да натрие носа на госпожа Спаркс.
Скоро след това дамите се качиха горе, но предполагам, че повечето не са си легнали веднага, тъй като още нямаше единайсет часа, а минаваше десет, когато слязоха за закуска на следващия ден. Във всеки случай Алис, която бе станала в седем, не си легна веднага. Всъщност легна си цели два часа по-късно.
— Ще дойда в спалнята ти за съвсем малко — каза лейди Гленкора и се насочи с бърза крачка към своята стая. Върна се при братовчедка си пет минути по-късно и се обърна към прислужницата на Алис:
— Нали нямаш нищо против да отидеш в моята спалня и да поседиш малко с Елън?
Когато останаха сами, лейди Гленкора седна до огъня и се приготви за разговора.
— Ще те задържа четвърт час, защото трябва да ти кажа нещо. Но първо искам да знам какво мислиш за хората. Ще ти бъде ли приятно с тях?
