— Но аз искам! Едно време беше община и принадлежеше на херцога, но му я отнеха с Избирателния закон от 1832 г. Предложиха му нещо като сделка: можеше да задържи или Силвърбридж, или Мачинг, но не и двете. Господин Палисър представлява Силвърбридж, както знаеш. Херцогът избра Силвърбридж или по-скоро баща му го избра, защото бе решил да строи голямото си имение в Барсетшир, а това е близо до Силвърбридж. Местните още не са му простили. Самият той представляваше Мачинг, когато законът бе приет. След това баща му умря и оттогава почти не е живял там. Мястото е много по-приятно от замъка Гадъръм, въпреки че не е толкова разкошно. Мразя разкоша, а ти?
— Нямам такъв голям опит с разкоша като теб.
— Хайде стига, това не е честно. Едва ли на света има човек, който да ненавижда разкоша повече от мен.
— Имам предвид, че не съм заобиколена от хора, живеещи в разкош.
— Това е, защото си палавница и обърна гръб на всичките си братовчеди и особено на лейди Мидлотиан. Толкова ти се ядосах, когато ме обвини, че съм предала доверието ти. Трябваше да знаеш, че аз съм последният човек на света, който би направил подобно нещо.
— Не си помислих, че си го направила нарочно, но…
— Точно това си си помислила, Алис. Решила си, че лейди Мидлотиан ще ме използва, за да те подчини на волята си и да те накара да се омъжиш за господин Грей. Това си си помислила. Не съм сигурна, че съм заслужила високото ти мнение, но определено не съм заслужила такова ниско мнение.
— Не съм имала ниско мнение за теб, но трябваше да се предпазя.
— Тук ще бъдеш на сигурно място. Самата аз ще те защитавам. Името на господин Грей няма да бъде споменавано в твое присъствие, но имай предвид, че очаквам да ми разкажеш всичко по въпроса. Искам да ми разкажеш и за онзи опасен братовчед, за когото говореха такива ужасни неща в Шотландия. Чувала съм за него и преди.
Лейди Гленкора изрече последните няколко думи с тих глас и променен тон, сякаш си мислеше за нещо, което й причиняваше болка. Бе чула за Джордж Вавасор от Бурго Фицджералд.
Алис не знаеше какво да й отговори. За нея бе невъзможно да обсъжда своите най-съкровени и дълбоки чувства в тази открита карета, при положение че прислужникът седеше отзад и може би слушаше. А и това бе първият й разговор с братовчедка й, която не познаваше толкова добре. Истината бе, че изобщо не е възнамерявала да обсъжда тези неща и определено не по този начин, така че не каза нищо.
— Тук започва паркът — рече лейди Гленкора, сочейки един огромен изсъхнал дъб отстрани на пътя. Зад него започваше оградата от колове, опасваща парка. — Това е дъбът Мачинг, под който Ричард I или Едуард III, не помня кой от двамата, бил посрещнат от сър Гай де Палисер на връщане от война, лов или нещо подобно. Кралят бил много изморен, но сър Гай повдигнал духа му. Джефри Палисър, който е братовчед на моя съпруг, твърди, че за щастие, сър Гай извадил манерка с бренди и почерпил краля, който веднага му подарил всички земи в Мачинг. Но тогава тук имало приорат51, пълен с монаси и не съм сигурна как точно е станало това. Но знам, че един от братята на сър Гай е бил абат и член на Камарата на лордовете. По същото време кралят му подарил Литълбъри, което е на около десет километра оттук. Джефри Палисър казва, че сър Гай получил страшно много пари за една глътка бренди. Джефри е тук сега и се надявам, че ще го харесаш. Ако не родя дете и господин Палисър не се ожени повторно, Джефри ще бъде наследникът.
Гласът й отново стана тих и странен.
— Предполагам, че повечето стари родове са получили земите си по този начин.
— Или по този начин, или са ги откраднали. Много от тях са били непоправими крадци, скъпа моя, и смея да твърдя, че сър Гай не е бил много по-различен. Но оттогава някои от членовете на рода носят името Плантагенет. Името на съпруга ми е Плантагенет. Херцогът се казва Джордж Плантагенет и кралят беше негов кръстник. Струва ми се, че кралицата е моя кръстница. Не че имам някаква полза от това. Всъщност каква е ползата от кръстниците? Според теб има ли някаква?
— Може би вече не.
— Ако имах дете… О, Алис, ужасно е да нямаш дете, когато толкова много неща зависят от това!
— Но вие се оженихте съвсем скоро.
