При този ход на разговора беше глупаво да се надява, че Кликов ще може да се съсредоточи и самостоятелно да ся спомни онова, което интересуваше Доценко. Ето защо капитанът реши да тръгне по по-лек път и подреди пред Кликов предварително приготвените картончета, на които бяха написани имената на бившите колеги на Дмитрий Вавилов, я го помоли като начало да ги сортира в две групи: съвършено непознати и такива, които може би е чувал. След като първият етап приключи, Доценко прибра картончетата с непознатите на Кликов имена.
— А сега ще ви помоля да вземате поред всички картончета и да ми казвате кога и във връзка с какво Вавилов е споменал съответното име.
Той умишлено не каза на Кликов чии са написаните на картончетата имена и беше готов да чуе, че например човек на име Тихонов за Василий е известният киноартист. Неговите опасения отчасти се потвърдиха — някои от по-разпространените имена Кликов изобщо не свърза със служители от милицията, но двама души от съставения от Михаил списък той наистина си спомни. Особено заинтересува капитана някой си Филипов, когото Вавилов наричал свойски Филипич и го споменавал обикновено в приблизително следния контекст: „Ще се обадя на Филипич, ще го помоля да провери.“
Сега трябваше да се заеме с този Филипов.
Оказа се обаче, че далеч не е лесна работа да се измъкне дори и думичка от Филипич. Той беше пред пенсия, а тъй като не работеше в милицията от ранни младини — беше дошъл навремето от народното стопанство по комсомолско направление, на своите петдесет и две имаше само двайсет и четири години стаж и мечтаеше да изкара последната без приключения. По физиономията му Доценко веднага позна, че Филипов много повече обича да пие, отколкото да не пие. Нещо повече — преди тринайсет години, по времето на министър Федорчук, го бяха уволнили от органите, както и много други, които се оказа, че имат собствени автомобили, апартаменти и вили. Имаше такъв момент в историята на доблестните органи на вътрешните работи. После, когато Федорчук падна, несправедливо уволнените бяха върнати на работа, тогава върнаха и Филипов, а времето на принудителното прекъсване му беше зачетено за стаж. Но тази ситуация остави в душата му незаличима следа и дълбоката убеденост, че когато издава закони, държавата не се обременява с индивидуален подход към всеки конкретен случай и не би се занимавала с дреболии, няма смисъл да се надяваш. Ето защо, когато излезе забрана служителите в органите на вътрешните работи да сътрудничат на бизнес структури, Филипов я възприе буквално. Буквално, в смисъл че дори не може да пие водка с представители на тези структури под заплахата да бъде уволнен с отрицателни мотиви, с други думи — без пенсия.
Ето защо още при първото споменаване на името на Дмитрий Вавилов Филипов отговори, без дори да помисли:
— Той отдавна не работи при нас. Не знам нищо за него.
За някакъв кратък миг на Михаил дори му дожаля за този впиянчен, страхуващ се от всичко майор. Можеше, разбира се, да организира натиск отгоре, да го обвини в незаконно сътрудничество с бизнес структури и така със сплашване да го накара да се оправдава и да говори, че не е правил нищо особено, само проверки… И така нататък. Но това щеше да бъде продължителна и сложна работа, и то много несигурна. Много по-лесно би било да купи на Филипич бутилка и да почака да му се развърже езикът. Друг на мястото на Филипов естествено би се замислил защо ли младото детективче от „Петровка“, не щеш ли, предлага да си пийнат и се усмихва заговорнически — не е току-така тая работа, трябва да си отваряш очите на четири. Друг може би, но не и Филипич, който обичаше водката до такава степен, че вече гледаше на появяването на пълната чашка пред него напълно нормално, без критика. Важното е, че ти я наливат, ама защо, с каква цел, с какви лоши намерения — няма значение.
Доценко беше пределно внимателен, когато покани Филипов „да ударят по една малка“ за запознанството в най-близкия бар, и повече не продума за Вавилов. Той беше достатъчно опитен, за да подреди разговора правилно, и след час и половина научи, че изпълнявайки нечия молба, през декември Филипов е ходил в градския архив, който се намираше на края на географията, чак в противоположния край на града, и ако не е бил приятелят, на когото е трябвало да помогне, той за нищо на света не би се помъкнал натам.
В архива капитан Доценко доста бързо научи, че майор Филипов е преглеждал наказателно дело за хулиганство, благополучно прекратено от следователя поради неголямата обществена опасност на деянието. Михаил внимателно прочете делото, взе си бележки и се върна на „Петровка“.
— Анастасия Павловна, предполагам, че Вавилов е помолил бившия си колега Филипов да прегледа в архива едно дело за хулиганство. Но не разбирам какво може да го е заинтересувало в това дело. Може би Филипов е преглеждал материалите, за да услужи на друг човек?
— Говорете поред — помоли Настя. — От коя година е делото?
— От деветдесет и пета.
— И кой е хулиганствал?
