— Нямам представа. Най-вероятно никой не го е направил нарочно. Просто нашият Господар усеща вътрешната съпротива на слугите, страхува се, че правим нещо зад гърба му, и се опитва да ни проверява. Сигурно е възложил конфиденциално на някого от нашите да издири Лазарева, без да обяснява коя е тя и кой я разработва, а човекът добросъвестно е отишъл в дома й, поговорил е с родителите и е научил, че тя не нощува вкъщи и не ходи на работа. Сега се радва, че е хванал двама ни в лъжа и ще ни запушва устата с нея до второ пришествие. Сред някои началници този похват е много популярен: пипваш подчинения си за нещо нередно и после дълго и здраво го държиш изкъсо, като му го напомняш.
— Загазихме! — отчаяно поклати глава Доценко. — Ама аз съм виновен: хленчих, хленчих, исках по-скоро да се отърва от Анна.
— И аз съм виновна — въздъхна Настя, — нали ви казах, че можем да не я закачаме повече. Е, сбъркахме, изложихме се, но все пак положението не е толкова смъртоносно, колкото се опитва да го представи Мелник. Лазарева не е избягала, поне не е напускала Москва — Коротков я е видял с очите си в редакцията. Друг е въпросът, че ние с вас не знаем защо е ходила там и е търсила Баглюк, но Баглюк е съвсем друга история, която няма никакво отношение към седемте трупа. Е, хайде, Миша, стига сме си посипвали главите с пепел, трябва да се обадим на следователя да издаде постановление за обявяване на Лазарева за издирване. Да не си търсим повече белята.
— Ами ако го няма на работното му място?
— Кого? Следователя ли?
— Ами да. Нали Мелник каза, че след петнайсет минути ще провери, иначе ще уволни и двама ни.
— Ох, Миша, защо обръщате внимание на разни глупости! Казал бил… Той може да провери след петнайсет минути дали на следователя е съобщено, но не може да го изкомандва кога да се издаде постановлението. И изобщо няма намерение никого да уволнява, да не е идиот — и без това няма достатъчно хора. Сега ще звънна на Костя Олшански, ще се разкая за всичките си грехове и да се надяваме, че той ще ни разбере.
— Ами ако го няма в службата? — настойчиво повтори Доценко.
— Е, ако го няма, здраве да е, престанете да се притеснявате, моля ви.
Настя тръсна тези думи доста ядосано и веднага мислено се скастри. Какво право има да разговаря така с Михаил? Тя си е добре, вече почти е решила за себе си, че няма да работи за Мелник, особено след днешния случай, така че един скандал повече или по-малко няма голямо значение. Няма за нея. А за Доценко? Та нали той има още много да работи с Господаря, естествено е да се пази от такива неприятности. Има едно златно правило: мъмрили ли са те, поправи грешката си, поправиш ли я бързо, връщаш си добрата репутация. На нея не й пука за репутацията й в очите на Мелник, но при Миша е съвсем друго. И тя няма никакво право да му се сърди.
Но Доценко се оказа лош пророк: никой не вдигна телефона в кабинета на Олшански, а на другия телефон секретарката каза, че Константин Михайлович е отишъл да присъства на обиск. Тъй като секретарката беше страстна почитателка на криминалната литература и особено обичаше книгите, написани от Татяна — съпругата на Стасов, Настя на няколко пъти й се бе подмазвала, като й бе носила нови повести с автографи, с което си бе спечелила пълното и дълбоко доведе на една от най-дългогодишните служителки от следствения отдел при градската прокуратура. Така че без усилия получи адреса, на който в момента Олшански присъстваше на обиск.
— Да вървим, Мишенка — каза тя и си облече якето, — ще се опитаме да хванем Костя, преди Господаря да го направи. Вече минава пет, Олшански може да не се върне в прокуратурата след обиска.
— Ами вечерният отчет? — жално попита Доценко. — Ще трябва да поискаме разрешение от Мелник, инак ще крещи още повече.
— Миша, не ставайте дете. Гордеев ни е поразглезил, дума да няма. Никога не ни се е налагало да мислим как да измамим началника си и как да се измъкваме. Няма как, ще трябва да усвоим тази наука. — Тя вдигна слушалката на вътрешния телефон и набра номера на Жерехов, заместник-началника на отдела. — Павел Василиевич, ние с Доценко отиваме да изпълняваме нареждане на Мелник. Ако ни търси, напомнете му това, ако обичате, защото той може и да забрави и да започне да се кара защо не сме го посетили за отчета.
