— Но по-рано аз няма да успея да събера цялата сума. Вече ви обясних. Нали вие не искате да чакате до утре?
— Добре тогава. Но имайте предвид, Пьотър Михайлович, аз нямам какво да губя, при всяко положение ще замина, имам билет за вдругиден, а парите, които получих от Зотов, са ми напълно достатъчни. Затова ако днес не получа парите, няма да ви се обаждам повече, а веднага след моето заминаване вас ще ви приберат на топло. Аз не хвърлям думите си на вятъра.
— Разбрах това. Довиждане.
Замисълът на Пьотър Михайлович беше пределно ясен на Паригин. Ами добре, значи ненапразно прескочи до вкъщи. Анна го гледаше въпросително в очакване на оценка за проведения разговор.
— Е, Женя? Правилно ли разговарях или нещо сбърках?
— Много правилно, мила, всичко беше прекрасно — промърмори той, откъсвайки се с усилие от собствените си мисли. — Довечера ще получим парите, утре сутринта ще ги дадем, ще откараме Лола и момчето у тях и можем да смятаме, че с всички проблеми в живота ни с теб е свършено. Още Утре ще отидем в гражданското.
— Наистина ли? Не ме лъжеш, нали?
— Не те лъжа. Ела при мен, хубавице моя.
Той притегли Аня към себе си. Трябваше да я разведри, може би това беше последният ден в живота й, така че поне да изпита удоволствие.
Настя никога не се бе страхувала от самотата. Тя не скучаеше и не тъгуваше, когато беше сама, винаги имаше за какво да размишлява. Сега обаче се почувства абсолютно объркана. Льошка го няма, а и тя едва ли би му казала в какво подозира втория си баща. Самият Леонид Петрович в качеството на съветник и утешител естествено отпада. Преди два месеца тя, без да се замисли, би отишла да сподели нещастието си с Гордеев, но сега й беше неудобно да се обърне към него. Човекът е на ново място, има си нови грижи и ново обкръжение, а тя ще му се натрапва с разни глупости, сякаш той си няма друга работа. Като си припомни миналите дни, Настя призна пред себе си, че и у Заточни се бе самопоканила на гости с надеждата да може да поговори с него за онова, което мира не й даваше. Ако той я бе приел по друг начин, тя щеше да му разкаже всичко. Имаше доверие на Иван Алексеевич почти колкото на самия Гордеев. Но Заточни не оправда надеждите й, беше студен и рязък и тя имаше чувството, че глупавите й приказки дразнят генерала, изглеждат му детински и безсмислени и изобщо със самото си посещение и молбата да я вземе на работа много го е разочаровала.
Никога досега Анастасия Каменская не се бе озовавала в ситуация, когато под думата самота трябва да се разбира
До такава степен бе потънала в преживяванията си, че почти напълно бе изгубила интерес към работата си. И дори поредната проява на началническо недоверие от страна на Мелник не я засегна и разстрои. Докато Миша Доценко беше страшно възмутен.
— Помислете само, Анастасия Павловна, Мелник след нашата молба за обявяване на Лазарева за издирване е пуснал ориентировка, в която е посочил, че издирваната Анна Лазарева е особено опасна престъпничка, страда от сериозни разстройства на психиката и може да окаже съпротива при задържане. Да не е откачил? Какви разстройства на психиката?
— Самият вие казахте, че тя е психично неуравновесена личност — вяло му напомни Настя.
Анна Лазарева никак не й беше интересна. Всичко, което не беше непосредствено свързано с нейното лично нещастие, не й беше интересно.
— Да, казах — продължи да се горещи Михаил, — но не ставаше дума за разстройства, за които се говори в ориентировките.
— Откъде знаете за какви разстройства става дума? Не сте лекар, нали?
— И Мелник не е лекар. Аз поне опознах Анна, общувал съм с нея, а той дори не я е виждал. Откъде му е хрумнало, че тя би могла да окаже съпротива при задържане?
— Тя е спортистка, физически е добре развита, едра. Не може да бъде заловена с голи ръце. Това са дребни неща, Мишенка. Не забравяйте, че Мелник наистина я смята за престъпничка и от тази гледна точка всичко, което е направил, го е направил правилно и грамотно. И вие прекрасно знаете, че без подобна ориентировка никой няма да я издирва. В постановлението за издирване Олшански е определил Лазарева като свидетел, а свидетелите у нас никой не се претрепва да ги издирва. Да, ние с вас не успяхме да докажем на Мелник, че тя няма нищо общо, но това е вече наш проблем, а не негов. И после — тя наистина изчезна. Къде е отишла? Къде се намира и защо не живее в дома си и не ходи на работа? Не можем просто така да си затворим очите за това.
