— Не искам. Извинявай, Ира, не ми се сърди, но трябва сама да се справя с това. Благодаря ти за съчувствието.
— Е, ти си знаеш — въздъхна добросърдечната Ирочка, която винаги беше готова да се втурне на помощ още щом я помолят.
Настя й постла на дивана, а тя отиде в кухнята и притвори по-плътно вратата след себе си. Експериментът не успя, промяната на облика този път не помогна. Всичко щеше да е успешно, ако не беше Лазарева. Но какво, какво се е случило там? Ако младши лейтенантът не е сгрешил, с Лазарева е имало мъж. Къде се е дянал той? Изпратил я е до мястото и си е тръгнал? Или е останал да чака, а милиционерите са го пропуснали? И защо може да я е чакал?
Вариантите са два. Или Лазарева наистина е онази убийца, която е удушила седем души и се е опитвала да удуши осмия и в този случай се получава, че при всички епизоди е имала съучастник. Но маниаците нямат съучастници, следователно убийствата не са били серийни и в това професор Самойлов се оказва напълно прав. В седемте убийства има нещо друго, което ги обединява. Другият вариант: Лазарева не е свързана с онези убийства, отишла е на среща с някого, тогава е напълно естествено някой да я подсигурява. Но къде се е дянал този подсигуряващ? Видял е, че работата отива на зле и си е плюл на петите? Но нали — ако се съди по разказите — ситуацията е започнала да се изостря, когато милиционерите са пристигнали на мястото! Трагедията е станала пред очите им, точно в лъчите на прожектора. Едва ли този загадъчен мъж е могъл след това да се промъкне през обсадата.
Тогава вариантите отново са два. Или той си е тръгнал по-рано и не е подсигурявал Лазарева, може да е бил дори просто случаен спътник или човек, който я е изпращал. Или…
Да, ще трябва да помисли и за това. Какво бе казал онзи младши лейтенант за Паригин? Че бил много по-висок от мъжа, който слязъл от колата заедно с Лазарева. По дяволите ами че това е основно правило в криминалистиката! До Лазарева всеки мъж би изглеждал дребен, ако не е висок два метра. Защо не се сети за това веднага? Глупачка!
Не се сети именно защото прекалено се е задълбочила в собствените си преживявания. Прекалено силно се разстрои, задето бе сгрешила и Лазарева можеше да се окаже убийца, което би потвърдило правотата на Мелник. Емоции, емоции, сълзи и сополи. Край, Каменская, стига толкова, време е да прекратиш това безобразие! Малко ли са на света хората, които изведнъж откриват, че сред близките им има предател? Не е световна катастрофа. Неприятно е, тежко е, болезнено е, но това не означава, че можеш да зарежеш всичко и да не си гледаш работата.
Тя погледна часовника — четири без десет. Сигурно е неприлично да се обажда на Миша Доценко по това време, момчето сладко спи. Нека поспи още два-три часа, ще му се обади в седем. И трябва спешно да потърси сведения за втория загинал. Григорий Иванович Стоянов. Кой е той? Освен паспорта, не е носел никакви други документи със себе си. Впрочем фамилното име й говори нещо. Дали да провери в компютъра? Не, не, какъв ти компютър, там спи Ира, и тя трябва да си почине. Но името определено й е познато. И никак няма да е трудно да го намери, ако се е мяркало пред очите й някъде през последните десет години.
Настя мислено се похвали, задето при въвеждането в компютъра бе създавала азбучен справочник на всички имена, срещани в тези данни — били те имена на престъпници, потърпевши, свидетели, заподозрени или просто случайни хора. Човек никога не знае за какво може да му послужи подобна информация. Навремето благодарение на тази картотека тя успя да разкрие човек, който бе извършил три убийства й се подготвяше да извърши четвърто. В своя компютърен справочник откри дори потенциалната четвърта жертва. Много полезно нещо.
Нетърпението се разгаряше у нея като пожар, но съвестта не й позволяваше да събуди Ира. За да убие времето, Настя отиде в банята да измие красотата. С лицето няма да има проблеми — обикновен грим, а виж, боята от косата трябваше да мие на три-четири пъти. Вярно, тя не е устойчива, направена е специално за еднократна употреба, но пак ще трябва няколко пъти да насапуниса косата си с шампоан, докато тя не възвърне естествения си платинен цвят.
