Мъжки игри полностью

Стасов не споделяше оптимизма й. Едно беше, когато Татяна живееше и работеше в Петербург, свикнала да споделя живота си само с Ира, която доброволно бе поела функциите на икономка и домашна помощница. И съвсем друго — когато вече живее в Москва и скоро ще има новородено на ръце, а Ирочка ще трябва да се грижи не само за себе си и за Татяна, както преди, а и за Стасов, и за детето. Докато в Питер Татяна успяваше да съчинява и издава по три-четири книги годишно, което всъщност им даде възможност да купят новия апартамент, то живеейки в Москва, подобна перспектива едва ли би могла да се смята за възможна.

За негово учудване Татяна не влезе в спор с Ирочка, макар че не изрази и възторг. Просто безразлично махна с ръка и каза:

— Прави каквото искаш и не ме търси за нищо. Аз не мога да се занимавам с това.

Ирочка с ентусиазъм се захвана с виенето на новото семейно гнездо. Намери дизайнер, с когото сключи договор за разработване на проекта, и сега по цели вечери обсъждаше с него по телефона подробностите от извършваните в апартамента работи. Стасов не разбираше и половината от това, което чуваше. При цялото си желание той не можеше да си представи защо се прави допълнително армиране от двете страни с мрежи от арматура, какво значи сложна конструктивна форма на вратите и защо е за предпочитане пералнята да се монтира между мивката и ваната, а не между мивката и вратата. Не знаеше какво е това меандър1, и представа си нямаше защо при обсъждането на кухнята току изплуваше думата балдахин, която му изглеждаше по-подходяща за спалнята.

Най-силно го изумяваше обстоятелството, че към ремонта прояви неочакван и неугасващ интерес неговата обична дъщеря от първия му брак — Лиля, която през март щеше да навърши десет години. Лиля изпитваше слабост към всичко, както се изразяваше самият Стасов, семейно, смяташе, че всички хора трябва да живеят в брак и много се притесняваше, когато татко й, след като се разведе с майка й, дълго не се женеше за леля Таня, която момиченцето обожаваше. Тъй като в понятието семейно влизаше и общото домакинство, в лицето на дъщерята на Стасов неуморната и енергична Ира бързо намери свой съюзник. Майката на Лиля се трудеше в сферата на киното, като обикновено се прибираше след полунощ и често ходеше в командировки. Радваше я това, че има кой да наглежда детето. Стасов беше началник на службата за сигурност в крупно кинообединение, а съпругата му, както знаем, беше следовател… С една дума, докато се усетят, новата система на отношения помежду им се установи окончателно и безвъзвратно. След училище Лиля отиваше в Черьомушки, където я чакаше винаги веселата и любяща леля Ира. Четирийсет минути посвещаваше на уроците и домашните (честно казано, на пълната отличничка и твърде интелигентно за годините си момиче повече време не й беше нужно), след което започваше прекрасният живот, изпълнен с интересни обиколки по магазините, избиране на плочки за банята или на тапети за антрето, посещения на ремонтиращия се апартамент и разговори с работниците, покупки на продукти и тем подобни възхитителни неща. Когато се приберяха вкъщи, Лиля сядаше в кухнята с книга в ръце, получаваше от леля Ира еднолитрова чаша с топло мляко и огромно парче пирог със зеле или с ябълки (Ирочка Милованова беше ненадмината майсторка на всякакви видове пироги) и си седеше тихо, докато се готвеше вечерята за татко й и леля Таня. На няколко пъти Ирочка се опита да приобщи Лиля към кулинарната практика, но скоро разбра, че момичето предпочита да се задоволява със сухоежбина, но да не жертва четенето. То „гълташе“ книгите една след друга.

Лиля седеше в кухнята в боксониерата в Черьомушки, забила поглед в книга с натрапчивото заглавие „Смърт край подиума“, докато Ира майстореше нещо край печката. Ароматите, които се носеха из кухнята, бяха просто упоителни. Ирочка обаче изглеждаше угрижена, често въздишаше и дори ругаеше шепнешком.

— Какво ви е, лельо Ира? — разтревожено попита Лиля. — Боли ли ви нещо?

— Главата — разсеяно отвърна Ира и продължи да се взира в тестото и пълнежа.

— Изпийте едно хапче — посъветва я момичето.

— Боли ме не в буквалния смисъл. Все не мога да свикна да готвя за четирима, пак не прецених правилно продуктите.

— Какво, не стигат ли?

— Напротив, твърде много съм сложила. А тези пирожки са едни особени, могат да се ядат само направо от фурната. Останат ли за утре, превръщат се в отрова, стават корави, плоски и отвратителни. Жал ми е да изхвърлям тестото и пълнежа, а ако все пак ги изпека, няма да ги изядат. При всяко положение — язък за продуктите!

— Ами тогава хайде да поканим гости — предложи Лиля.

— Гости ли? Кого например?

— Например леля Настя. Татко спомена, че чичо Льоша е заминал за Америка за три месеца, а леля Настя сега гладува, защото няма кой да я нахрани.

— Добре че се сети! — одобрително кимна Ира. — Непременно ще поканим леля Настя, но само тя не е достатъчна. Трябва ни поне още един човек. Ти си помисли, помисли си за друг приятел на баща си, а аз ще се обадя.