Ира набра номера на служебния телефон на Каменская. Всичко се подреждаше от добре по-добре — Настя с удоволствие се съгласи да дойде към девет часа и каза, че и Юра Коротков отдавна иска да им отиде на гости, така че щом е нужен още един човек с апетит, няма никакви проблеми.
За толкова много народ боксониерата на Стасов беше явно малка, но в края на краищата всички се сместиха около сгъваемата маса в стаята. През първите десет минути разговорът се въртеше около ремонта, но темата бързо се изчерпа, защото беше ясна и близка само на Ира и отчасти на Лиля, а всички останали трудно си представяха за какво става дума.
— Може би и аз ще се напъна да направя ремонт, ако Льошка спечели добри пари в Щатите — каза Настя, налапвайки вече четвъртата невероятно вкусна пирожка.
Ира от самото начало предупреди, че пирожките не бива да се оставят за утре, трябва да се изядат до една, тоест според нейните сметки всеки възрастен трябваше да изяде най-малко шест, а на Лиля се полагаха четири — и без това беше пълна за възрастта си. Така че Настя Каменская не без удоволствие си мислеше за още двете пирожки, направени от някакво необикновено, пухкаво тесто.
Репликата й се оказа „гранична“ между темата за ремонта и темата за вечното милиционерско безпаричие, така че разговорът моментално свърна по тази пътечка, по която можеха да вървят и Настя, и Коротков, и Стасов, и Татяна.
— Абе това не е живот! — веднага се оплака Юрий. — Бива ли милиционер да не може да направи нормален ремонт на апартамента си, разчитайки само на заплатата си? Добре че мъжът на Аска е професор, твоята жена, Стасов, е писателка, ами аз какво да правя? Хайде, Влад, кажи, ако не бяха хонорарите на Таня, ти щеше ли да си позволиш това, което е подхванала Ира?
— По никой начин — призна Стасов. — Един началник на служба за сигурност не получава толкова много, колкото си мислят незапознатите хора. Вярно, заплатата е много по-голяма от онази, която получавах в милицията, но пак е неизмеримо по-малка от необходимата за подобен ремонт. И сравнение не може да става. Между другото в този ремонт са вложени вече не само хонорарите, но и парите от питерския апартамент на Таня. Господи, колко гълта това ново жилище, направо да не повярваш! Бездънна яма!
— Владик, как мислиш, дали началниците на службите за сигурност при големите фирми всичките са бивши милиционери или хора от Комитета? — смени темата Настя.
На нея не й беше интересно да обсъжда нито чуждия ремонт, нито чуждите пари. Виж, началникът на служба за сигурност, и то бивш офицер от милицията, беше съвсем друго нещо. Онова, което бе чула вчера от Денисов, не й даваше мира, беше като попаднала в обувката песъчинка: уж не те боли, но постоянно усещаш, че е там.
— Мисля, че около деветдесет процента — отговори Владислав. — Ами помисли сама — кой друг може да бъде началник на служба за сигурност? Тоест такъв може да бъде всеки, но за такава длъжност не биха поканили всекиго.
— А кои са повече сред тях — нашите или онези от Комитета?
— Нашите — уверено отговори Стасов. — Първо, ние просто по брой винаги сме били повече. И второ, Комитетът, както и да се нарича, пак си остава една засукана служба. Те си печелят парите другояче. А защо това изведнъж те заинтересува?
— Просто така… Предстои ми да съставям списък на фирмите в цялата страна, в които наскоро убит ръководител на служба за сигурност в миналото е бил офицер от Министерството на вътрешните работи. Та се мъча да си представя мащаба на това издирване. Усещам, че дълго ще трябва да го търся този пенсионер… Имала глава да пати.
— Защо трябва да го издирваш? Не му ли знаеш името?
— Не… — Тя завъртя глава и посегна за поредната пирожка, вече петата.
— Ами името на фирмата?
— И него не знам.
— Е, поне региона, областта… Все нещичко трябва да знаеш.
— Не знам нищо, освен че е бивш милиционер. Дожаля ли ти за мен, Владик?
— До сълзи — изсумтя Стасов. — Разбрах, че издирваш мен. Аз съм бивш подполковник от милицията, а днес — ръководител на служба за сигурност при голяма фирма. Вярно, още съм жив, но това лесно може да се поправи. Сега ще изям още една пирожка, след което ще настъпи моята мъчителна смърт, причинена от необуздана лакомия.
— Весело ти е на тебе, а аз трябва да търся игла в копа сено. Слушай, а нямаш ли познати в други служби за сигурност, които биха могли да ме консултират по въпроса как да стесня кръга на издирването и да се справя с проблема максимално ефективно и бързо?
— В други служби ли? — Владислав присви очи и ги впери нейде към тавана. — Така… Имах един, Димка Вавилов, но наскоро го погребахме. Заедно с него работехме в регионалното управление… Чакай, ами самият Вавилов няма ли да ти свърши работа? Ръководител на служба за сигурност, в миналото — полковник от милицията. А?
— Не знам, Стасов. Трябва да огледам подробностите. Може и да ми свърши. Къде е работил?
— В банка „Руска тройка“.
— „Руска тройка“ — бавно повтори Настя. — Това име ми звучи познато… Къде го чух съвсем наскоро, а, Коротков? Ама остави за малко на мира салатите на Ирочка, на тебе говоря!
