— Че са готови да предоставят двете ленти на криминалистите за провеждане на предварително разследване, но настояват това да са експерти не от нашето министерство, а някакви независими. Предложих им Федералното бюро за съдебни експертизи, тях това ги задоволи напълно, вече извършихме и всички формалности.
— Ти докладва ли на Господаря?
— Че как, то без това може ли! — ядно отвърна Юра. — Скоро ще започнем да искаме позволение да ходим и до тоалетната, като в първи клас.
— А Господаря как реагира?
— Ох, Ася, как може да реагира този идиот? Ами че той е стопроцентово сигурен, че цялата тая измислица е чиста истина, че Никита е бил мой източник, а аз се опитвам да се измъкна и неумело мамя началството си. Щом чу, че журналистът има запис и че е готов да го предостави за изследване, веднага започна да прелиства бележника си и да търси приятели във Федералното бюро, които биха могли в името на старото приятелство да напишат в сведението, че на видеото е записан не Мамонтов, а някой, който много прилича на него. Тоест, че доказателствата са фалшиви, статията е нелепа, журналистите са лоши, вестниците са отвратителни, с една дума — всички са в лайна, а ние сме от чисти по-чисти. Вярно, приятно е, че началникът се хвърля напред в защита на своя подчинен — било по законен, било по незаконен начин. Но той не ми вярва, Ася. Не ми вярва. А аз съм обидчив, нали знаеш? И не искам да ме защитава човек, който не ми вярва и дълбоко в душата си ме смята за глупак, лош професионалист или предател.
— Емоции — промърмори Настя и се загърна по-плътно в якето, защото студът най-сетне започна да се усеща, и то сериозно, — това са просто емоции, Юрочка. Искам — не искам, обича ме — не ме обича, уважава ме — не ме уважава… Какво значение има дали Господаря ти вярва, или не ти вярва? Важното е да разберем защо Никита Мамонтов е говорил пред камерата абсолютни лъжи. Кой и как го е накарал на го направи. И с каква цел. Предполагам, че именно това е искал да ти каже, когато те е помолил за среща. Между другото ти нали си влизал в жилището му?
— Влизал съм — потвърди Юра.
— Къде стои телефонът му?
— В антрето, на едно шкафче. Защо?
— И аз не знам. Все си мисля откъде са научили съдържанието на разговора ти по телефона с Мамонтов. Защото ти твърдиш, че в статията той е възпроизведен дословно.
— Дословно, да. Абсолютно. До последната дума.
— Тогава ние с тебе имаме два варианта. Или Мамонтов сам е преразказал разговора на някого, или в телефонния му апарат има бръмбар. Точно затова те попитах къде стои. Какво имаме на видеозаписа?
— Правилно — въодушеви се Коротков, — правилно! На записа физиономията на Мамонтов е такава, че веднага си личи: току-що са го били. А зад гърба му има плакат с Чък Норис и се вижда облегалката на диван със сива тапицерия. Значи е снимано в дома му и докато в хола са го биели и са правели записа, някой в антрето спокойно може да е напъхал в апарата какви ли не гадости. А когато са убили Никита, са махнали бръмбара.
— Аха, или не са го махнали.
— Защо да не са го махнали? — не разбра Коротков.
— Не знам. — Настя сви рамене и извади още една цигара. — Причините може да са всякакви. Например да са забравили. Или да не са успели, защото са бързали много. Или някой да ги е подплашил.
— Ах, дявол го взел! — От яд Коротков рязко натисна газта, от което старата таратайка, с която пътуваха, се затресе, сякаш заплашваше ей сега да се разпадне. — Не се сетих за това. Та нали в момента, когато открихме трупа на Мамонтов, на никого и през ум не можеше да мине, че след няколко дни ще излезе статия, в която дословно ще бъде възпроизведен нашият разговор! Ако знаех, непременно щях да проверя телефона. А сега няма смисъл, мина толкова време, апаратът е минал през толкова ръце, че…
Снегът внезапно заваля по-силно и той беше принуден да намали скоростта, защото почти нищо не се виждаше пред колата. Настя започна да премръзва. Тя отново си нахлузи ръкавиците и скри ръцете си в джобовете, но това почти не й помогна. Добре че им оставаше малко път, десетина минути — разбира се, ако имаха късмет.
— Юра, ти все пак помисли за тази „Руска тройка“ — помоли тя. — Защото съвсем наскоро ми се мерна някъде, сигурна съм.
— Ася, стига си досаждала. Между другото каква е тази сърцераздирателна история за убития началник на служба за сигурност, когото трябвало да откриеш? Защо аз не знам нищо за това?
— Ще ти разкажа някой ден, но по-късно, не сега.
— Защо не сега?
— Още е рано. Трябва аз самата да се убедя, за да не създавам напрежение напразно.
— Пак тайни, а? Нали уж не сме си чужди с тебе…
Коротков засумтя обидено и Настя се разсмя, като гледаше нацупената му физиономия.
— Ами вземам пример от тебе. Заради една гарафа с вода колко неща ми поиска, забрави ли? И кафе, и бонбони, и отчет за командировката ти. И аз ще постъпвам така, да знаеш. Докато не си спомниш къде съм виждала да се споменава за банка „Руска тройка“, нищо няма да ти разкажа за началниците на службите за сигурност.
