— Глупости! — отсече Галузо. — Професионалистите трябва да вършат работата, а ще ги ръководят политиците. Това са азбучните правила на науката за управлението. Един добър педагог не е задължително да става за добър министър на образованието. Защото педагог е една професионална квалификация, а министър е съвсем друга. И после, Виталий, аз имам една идея, която мога да доверя само на тебе. В нашия пети, „секретен“ отдел на Програмата ще има още една, съвършено секретна част. Реализирането на тази част ще ни позволи да припечелим малко пари — така, мъничко, колкото за подаръчета на женорята, но това не е най-важното. Най-важното е, че ние с тебе никога няма да се чувстваме беззащитни и безпомощни.
След като изслуша Василий, Боровков не можа да не се възхити на далновидността и абсолютния цинизъм на приятеля си. И веднага предложи своя близък познат Григорий Иванович Стоянов за длъжността началник на учебния център за подготовка на резиденти. Стоянов неотдавна беше се пенсионирал, имаше почти четвъртвековен стаж в криминалната милиция и беше още достатъчно млад — само на петдесет и две. Боровков смяташе, че може да разчита напълно на Григорий Иванович.
Работата е там, че Стоянов бе работил, макар и в криминалната милиция, но твърде далеч от „Петровка“ 38 — дълги години се бе занимавал с оперативното обслужване на хотелите на „Интурист“. Беше започнал от редови оперативен работник, а бе приключил трудовата си дейност като заместник-началник на районно управление на вътрешните работи по оперативната работа. Можем само да се досещаме колко много му дължеше в онези времена Комитетът за държавна сигурност, на който Гриша Стоянов постоянно и безпогрешно бе давал сведения за проститутките, които можеха и трябваше да бъдат вербувани, както и за онези, които можеха да подведат КГБ, да провалят някоя работа или пък да се продадат и на врага. Но Стоянов бе помагал не само на „големия брат“, той никога не бе забравял и себе си. В неговата каса се бе натрупала доста дебела папка с досиета на партийни и съветски функционери, които при контактите им с чуждестранни гости, пристигнали в Москва, бдителният Григорий Стоянов бе забелязал да завързват приятелства, далеч не в името на дружбата и сътрудничеството със страните от социалистическия лагер. Стоянов не беше човек, който дълго държи камък в пазвата си, той изчакваше съвсем малко, после отиваше при съответния функционер и се уговаряше с него с добро. Приятното лице, откритата усмивка и стройната фигура на офицера от милицията предразполагаха към него дори онези, които в първия момент изпитваха остро желание да го убият. И то незабавно. Нещо повече — докато уличените на местопрестъплението граждани отначало просто плащаха на Стоянов с пари, после сред тях се намериха предприемчиви хора, които проявиха здравомислие: щом един милиционер е взел подкуп, значи можем да го смятаме за стабилно свой човек, а щом е така — защо трябва да плащаме за мълчанието му постфактум, след като можем редовно да му плащаме за съдействието. Нещо като да си вземеш на щат оперативен работник.
Времето минаваше, функционерите израстваха в кариерите си, сега те нямаха проблеми при конфиденциалните си контакти с чуждестранните партньори, защото Стоянов винаги ги прикриваше, но растеше и самият Григорий Иванович, получаваше поредните звездички на пагоните си. После ситуацията се промени, но кръгът от влиятелни и заможни хора, обвързани със Стоянов, не се разпадна. Е, какво като партията е умряла и вече никой не търси отговорност за разврат и незаконна валута, какво като пътуването в чужбина вече е свободно и достъпно? Винаги е имало, има и ще има проблеми, за чието решаване е нужен опитен милиционер.
По този начин проблемът за човека, на когото да се повери ръководството на учебния център, беше решен. Но в кадровите въпроси винаги има множество подводни камъни. Така беше и тук. Тъкмо успяха Галузо и Боровков да се разберат със Стоянов и да му разяснят същината както на секретната, така и на съвършено секретната част на Програмата, когато пред тях цъфна кандидатурата на Александър Петрович Зеленин. Препоръча го човек, на когото Галузо не можеше да откаже при никакви обстоятелства. Но Стоянов се оказа упорит и неочаквано честолюбив.
— Аз се пенсионирах на длъжност заместник — заяви той на Боровков. — И сега съм съгласен да бъда само началник. Или ще бъда началник на учебния център, или никакъв, търсете си друг човек.
