— Е, хайде де, Асенка — примоли се Коротков, — как, кажи ми как бих могъл да си спомня това! Ако ставаше дума за нещо, което АЗ съм видял или чул някъде, тогава друга работа. Но тук става дума за ТЕБ. Откъде мога да знам къде и какво си виждала ТИ?
— Както искаш. — Настя сви рамене и потрепера. — Щом не можеш да си спомниш, няма да чуеш моята история.
— Не, все пак си голяма досада, да знаеш! — отчаяно въздъхна той.
Колкото повече наближаваха нейния блок, толкова по-силно тревогата обземаше Настя. Днес Денисов трябваше да бъде опериран. Как ли е минала операцията? Тя още снощи се бе разбрала с Анатолий Владимирович Старков непременно да й съобщи резултата. Едно беше ясно, че той ще й се обади вкъщи и в никакъв случай в службата. Тя не се съмняваше, че Старков ще й се обади — обещаеха ли нещо, хората на Денисов непременно го правеха. Но какво ли щеше да й каже…
Пред входа си Настя набързо се сбогува с Коротков и хукна към къщи да се стопли. Първата й мисъл беше да вземе гореща вана, но веднага си спомни как преди известно време също така бе легнала да се стопли в горещата вода. Тогава й се бе обадил Старков, за да й съобщи, че Денисов е тежко болен. И тя толкова се бе притеснила, че дори във ваната не можа да надвие треперенето. Помисли си, че ако сега влезе в горещата вана, Старков непременно ще се обади, за да й съобщи неприятна новина.
За борба срещу студа съществуваше още един начин — запалване на всичките четири котлона на газовата печка. Настя събу в антрето ботушите си, запали газта в кухнята и седна до масата, без да си сваля якето. След десетина минути стана топло, макар и малко задушно, така че тя можеше да рискува да разкопчае якето, а след още десетина минути дори да го съблече.
Седеше в кухнята, потънала в странно вцепенение, и с наслада усещаше как се сгрява премръзналото й тяло. Пиеше й се кафе, но кой знае защо, нямаше сили да стане и да налее вода в поставения на масата електрически чайник. Откъде беше тази слабост? Два часа бе седяла край трапезата у Стасови, после около четирийсет минути в колата — не беше стояла права, не беше ходила, не беше тичала, не беше мъкнала тежести. Някога някой й беше казал, че интелектуалният труд може да предизвика усещане за физическа умора, но Настя не повярва. Защо не повярва, а, глупачко? Резултатът е налице. Но не, не може да бъде, това са глупости. Просто газта от четирите запалени котлона изяжда всичкия кислород в стаята, оттам идва затъпяването и нежеланието да се движиш…
Телефонът иззвъня и Настя стреснато подскочи. С усилие се съвзе и не можа да съобрази веднага какъв е този звук и къде се намира апаратът. Телефонът беше тук, на пода, до нея, но на Настя й беше необходимо известно време, за да го намери и да вдигне слушалката. Когато чу гласа на Анатолий Владимирович, вече не беше нужно да вниква в думите, които той произнасяше. И без това всичко беше ясно. Едуард Петрович Денисов беше починал.
Василий Валерианович беше напълно доволен от резултата, който бе получил в процеса на заформената от самия него интрига. Всичко вървеше по мед и масло. А че при това „смазано с масло“ движение умираха хора, беше въпрос второстепенен и без никакво значение.
Василий Валериановия беше един от инициаторите на тази секретна държавна програма. Беше чул някъде общата идея и дълго-дълго я бе преосмислял и бе откривал в нея нови и нови положителни страни. Впоследствие, когато ситуацията с попълването на държавния бюджет за сметка на данъците стана критична, Василий Валерианович започна отначало предпазливо, а после все по-настойчиво да пропагандира идеята както на Програмата като цяло, така и на нейната особена част, свързана с подготовката и внедряването във фирмите на специално обучени хора, които ще дават на правоохранителните органи информация за финансови нарушения и разни хитрости, използвани за избягване и намаляване на данъците. Освен това на Василий Валерианович много му допадаше идеята за създаване на специални структури или фирми, които умишлено да привличат „мръсни“ пари. Той знаеше, че в САЩ се правят такива неща. Фирма, създадена от ФБР, работи девет-десет месеца, привлича интереса на хора и структури, които се занимават с наркотици и оръжие, получава нужната информация и се самоликвидира. По-нататък работата поемат федералните агенти.
