Едва ли би се намерил човек, който да не смята Василий Валерианович Галузо за искрен борец за укрепване на данъчната дисциплина и радетел на държавната хазна. И съвсем малко хора, сред които и близкият му приятел Виталий Аркадиевич Боровков, знаеха какво точно се крие зад тези идеи и тази борба. Галузо беше стратег, той никога не живееше с днешния ден. Очите на това издължено, сбръчкано лице винаги гледаха напред, към бъдещето. Ако можеше да разработи и утвърди държавна програма и особено в секретната й част, тогава би могъл да притисне всички големи финансисти в Русия. И не само в Русия… От една страна, да осигури финансирането на Програмата и нейното безпроблемно осъществяване, като по този начин си завоюва авторитета на добър организатор, опитен управляващ и далновиден политик. От друга страна, да постави на колене всички магнати и да ги държи изкъсо, да дои от тях пари за Програмата, като в замяна им обещае, че няма да ги закача. Ще мине известно време, страната ще започне да се готви за поредните президентски избори през 2000 година и тогава всички ще разберат кой е Василий Валерианович Галузо. Защото всички ще имат нужда от пари за предизборната си кампания. А откъде ще ги вземат? Правилно, от финансистите и индустриалците, като ги привлекат в своя лагер и им обещаят, че след вземането на властта ще им предоставят всякакви привилегии и отстъпки. Именно тогава финансистите и индустриалците ще се замислят: а дали техните действия няма да бъдат в разрез с интересите на онези, които им обещават защита от всепроникващата държавна програма? Защото те могат да дадат пари за предизборната борба на някой кандидат-президент, но онези, които осъществяват данъчната програма, може да не харесват този кандидат. И тогава биха казали: „Айде, Иван Терентич, вземай си твоите крадени, укрити от хазната пари от бюджета на нашата прекрасна държавна програма и се разкарай оттук заедно с твоя въшлив кандидат. А от утре ние ще напъхаме в твоя концерн своите специалисти и те бързо ще извадят хитрините ти на показ.“ При такава перспектива финансово-промишлените магнати доста ще си помислят, преди да се съгласят да подкрепят нечия предизборна кампания. А след като хубавичко си помислят, ще дойдат при Василий Валерианович Галузо и ще поискат съвет от него. Но съвет е просто дума, евфемизъм за наивници. Всъщност те ще поискат не съвет, а разрешение. РАЗРЕШЕНИЕ.
Та всъщност това е всичко. Така Василий Валерианович ще стане най-могъщият и влиятелен човек в нашата необятна и непредсказуема страна. Което всъщност е целта на занятието.
Не всичко вървеше гладко и бързо. Всъщност Галузо искаше да въплъти идеята си в дела още за изборите през деветдесет и шеста година, но за целта трябваше да постигне утвърждаване и задействане на Програмата за борба за данъчна дисциплина поне до средата на деветдесет и пета. Той не успя. Разработването на проекта постоянно се застояваше по разни инстанции, защото до безкрай се сменяха ръководителите на органите на властта и управлението, а след тях се сменяше и апаратът. Най-сетне Василий Валерианович можа да констатира, че е изминал първата част на пътя. Идеята бе завладяла умовете и беше дадена команда да се разработи Програма. Начело на работната група стоеше, разбира се, Василий Галузо, който незабавно включи в състава на разработващите Програмата своя стар приятел Виталий Аркадиевич Боровков, като му възложи разработката на въпросната най-секретна част от Програмата, заради която всъщност бе започнал всичко.
Когато Програмата беше готова и мина през всички етапи на утвърждаване, те се заеха с организирането на нейното изпълнение. Василий Валерианович искаше да стане ръководител на „своята“ част и се наложи доста дълго да се бори за това място. Колкото и да е смешно, на него като автор и идеолог предложиха длъжността заместник-ръководител на цялата Програма и му възложиха сферата на подбора и разпределянето на кадрите. Разбира се, това беше ласкателно и престижно, но абсолютно излишно за Василий Галузо. Той искаше да ръководи секретната част на Програмата. Възразяваха му, убеждаваха го, че човекът, родил идеята и оглавил работната група по разработката на Програмата, не може да бъде назначен на длъжност, по-ниска от заместник-ръководител по кадрите или по финансите. Галузо се съпротивляваше, кълнеше се, че не е честолюбив и не се стреми да става голям шеф. В края на краищата стигнаха до компромис и назначиха Галузо за заместник-ръководител на цялата Програма и по съвместителство — за отговарящ за петия, „секретния“ отдел. Това напълно задоволи Василий Валерианович.
Той незабавно извика Боровков и му предложи да заеме длъжността негов заместник по петия отдел на Програмата.
— Не знам, Вася — усъмни се Виталий Аркадиевич. — Ние с тебе не сме специалисти в тази област. Трябва ти друг заместник, човек от милицията или от контраразузнаването.
