Коротков излезе. Вярно, искаше му се да послуша, но прекалено неприятно му беше да се намира в компанията на Баглюк, заради небрежността, на когото го бяха сполетели толкова неприятности. Както обикновено, Коротков веднага тръгна не към своя кабинет, а към Настя. Каменская изглеждаше бледа и недоспала, очите й се бяха зачервили може би от умора, а може би — от изпълнилия кабинета цигарен дим.
Юра се тръшна на един стол, без дори да си съблече якето.
— Край, Аска, видях сметката на журналиста!
Настя вдигна към него измъчен поглед, в който липсваше дори обичайното приятелско съчувствие.
— Как успя?
— Експертите са установили, че записът е фалшифициран. Първата част на текста е изговорена от самия Мамонтов, а втората — от съвсем друг човек, който е имитирал гласа му. Супер, а? Домъкнах тоя глупак Баглюк при Господаря, нека сега се оправдава.
— Но на какво се радваш? — попита Настя, сякаш нищо не бе разбрала.
— Как на какво? Че всичко свърши. Сега никой няма да ме обвини в изтичане на секретни сведения и в разгласяване на името на източник. Камо ли пък, че съм имал интерес от смъртта на Мамонтов.
— Но някой е имал интерес. Нищо не е свършило, Юрик, всичко едва сега започва. Кой е свършил цялата тази работа? Кой е записал признанието, фалшифицирал го е, занесъл го е на журналиста и е убил момчето. Кой? И защо? Теб ли искат да провалят? Или замисълът е свързан с нещо друго?
— Ех, че си и ти! — разстрои се Коротков. — Тъкмо се бях приготвил половин час да се порадвам, а ти ми подрязваш крилата, докато още летя. След трийсет минути тези въпроси ще започнат да измъчват и мен, но нали можеше да ми отпуснеш половин час радост, а! Лоша жена си ти, Анастасия, и това си е.
— Извинявай.
— Ти какво така си се оклюмала? Случило ли се е нещо?
— Абе не знам, главата ми постоянно се пълни с разни глупости.
— Например?
— Например знам къде ми се е мернало името на банка „Руска тройка“.
— Е, слава богу! Защото вече се страхувах, че пак ще започнеш да ми досаждаш с него. Та къде значи?
— В твоите бележки, слънце мое незалязващо. В бележките, които ми донесе във връзка с моя случай с удушените.
— Сериозно? Е, значи съм си заслужил една чашка кафе. Хайде, драга, включвай бързовара и разказвай. Бавно и поред, така че да ми достави удоволствие.
Коротков все пак постигна своето: Настя започна да се усмихва, а и погледът й просветна.
— Авантаджия — гальовно каза тя.
— Не пресилвай, просто партньор — върна й шегата Юра, цитирайки реклама, която всички вече знаеха наизуст. — Разказвай за банката.
— Работата тук е не толкова в банката, колкото в маниака-удушвач. Един служител на тази банка, някой си Аликади Нурбагандов, е бил вторият потърпевш от нашите седем жертви. При това в момента на убийството той никъде не е работел, десет дни преди смъртта си е напуснал „Руска тройка“. А известно време след неговата гибел е бил застрелян Вавилов, началникът на службата за сигурност при банката.
— Е, и какво? Къде виждаш връзката?
— Не знам. Но трябва да има връзка.
— От къде на къде?
— Разбираш ли… Само че не се смей и не ме наричай идиотка, става ли? Спомняш ли си, че ти разказвах за едни научни разработки в областта на серийните убийства?
— Дето се разправяше за някаква Програма, която била защитена от не знам какво си, така че било невъзможно убиецът да бъде заловен, докато не изтрепел всички нещастници, които си е планирал?
— Да, нещо такова. Та значи аз се срещнах с автора на тези разработки.
— Но защо?!
Веждите на Коротков се повдигнаха, очите му сякаш изскочиха от орбитите си от смайване, той дори зяпна от изненада.
— Защо си се срещала с него? Да не би да вярваш в тези бабини деветини?
— Юра — тя се намръщи от досада, — нали се разбрахме: без емоции, ако обичаш. Първо ме доизслушай, после ще се изкажеш.
— Добре де, добре — примирително каза той, — само че все пак не разбирам защо…
— Юрка! Нищо няма да ти разкажа, ако… — заплаши го Настя.
— Край, виж, запуших си устата. Дай буркана с кафето, аз ще го направя, а ти говори, учена жено.
— Авторът на научните разработки — професор Самойлов — започна да преглежда данните за рождените дати, за датите на гибелта и за местата, където са били открити труповете на удушените. И след час и половина започна да ме ругае, задето съм била фалшификатор и съм го разигравала.
— Не разбирам… — проточи Коротков, който бъркаше захарта в чашите. — Къде тук е намерил фалшификация, да не говорим за разиграване?
— И аз не разбрах веднага. Оказа се, че в съответствие с неговата методика е излязло, че първите две убийства са извършени от различни хора. А аз нали му бях казала, че става дума за серия от седем убийства? Той обаче прегледа данните и заяви, че това не е никаква серия и аз просто го будалкам.
— Не ти него, а той тебе будалка — ядоса се Коротков, — а ти сега го преживяваш. Как да не е серия, като си е точно серия!
— Недей кипва, още е рано. Тръгнах си от него напълно озадачена, нищо не разбирах и започнах да се съмнявам в науката. Това беше в петък. А в неделя отидох в болницата при Денисов.
