Зеленин погледна през прозореца, при което изразът на лицето му беше толкова разсеян, че на Василий Валерианович му се стори, че той изобщо не го слуша. Странен субект е все пак този Зеленин, опасно е да го тикаме нагоре, неясен, потаен. Но не може и да не го бутаме, дали сме обещания, гаранции.
— Александър Петрович — извика го Галузо, — чувате ли ме?
— Чувам ви. Извинете, но нещо се разсеях. Знаете ли, хрумна ми една идея. Не знам как ще се отнесете към нея.
— Каква идея? — окуражи го Василий Валерианович. — Дайте да я обсъдим.
— Идеята е свързана с начина да превръщаме противниците си в съюзници. Съгласен съм, финансирането, което получаваме, явно не ни е достатъчно, особено ако приемате моята концепция за дейността на учебния център. Дори ми се вижда странно, че вие нямахте никакви възражения по този повод, а всъщност би трябвало да имате.
Галузо мислено аплодира Зеленин. Разбира се, че у него се появиха съмнения, когато четеше представената концепция, и то сериозни! Едно е да държиш човека изкъсо чрез компромати и съвсем друго — да работиш с него, без да имаш нищо срещу него. Човекът може да се управлява само с помощта на два инструмента: страх и пари. Ако не със страх, категоричен противник, на който беше Зеленин, тогава с пари. И после — същият този Зеленин настояваше по време на обучението курсантите да не живеят в казармата, а да идват всеки ден от къщи. Ако някой не е московчанин — да му се предостави възможност да наеме жилище, а това пак са пари. И транспортният проблем трябваше да се решава по някакъв начин. Когато курсантът живее тук, на място, е едно, а ако трябва всеки ден да идва и да си отива — съвсем друго. Пътуването от най-близката гара отнема, ако се върви пеша, час и петнайсет, час и двайсет минути. На всеки трябва да се осигури кола. Нали не може да ги возят всичките с автобус, цялата сюрия… Така може да се запознаят помежду си, не дай си боже — и да се сприятелят, а това не е желателно. Обучението в центъра е индивидуално, всеки курсант има персонален инструктор по всяка дисциплина и персонална учебна стая. И разписанието за физкултурния салон и за стрелбището е съставено така, че всеки да тренира сам, в присъствието само на треньор, лекар и психиатър. Колко пари хвръкват за тази „индивидуалност“ — направо ужас, но така е нужно за работата, за да се избегне евентуално разконспириране в бъдеще. А да поставят под заплаха цялото това капиталовложение, като качат всички в един автобус? Идиотизъм! Разбира се, ще трябва кола за всекиго. Макар и руска, макар и стара, но нали и това са пари, да не говорим за бензина и техническото обслужване.
— Та какво казвате, че сте намислили за новите източници на финансиране? — доброжелателно попита Галузо.
— Вижте — предпазливо подзе Зеленин, — доколкото разбрах, вие не предлагате на определени структури да дават пари за Програмата в замяна на някои услуги. Чакате те сами да стигнат до тази мисъл и да се обърнат към вас със съответните предложения. Така е, нали?
— Така е — потвърди Василий Валерианович.
— Но такива досетливци в наше време не се намират много, вие самият признавате това. Програмата все пак е държавна и много хора просто не рискуват да правят такива предложения, понеже се страхуват, че няма да бъдат правилно разбрани. Към вас се обръщат само онези, които имат лични познати сред ръководителите на Програмата и съответно имат възможност предварително да опипат почвата.
— Така е — отново кимна Василий. — А вие смятате, че трябва да организираме рекламна кампания и да се предлагаме като евтина проститутка?
— Не, защо? Смятам, че трябва да умеем да извличаме полза от обективно създалите се обстоятелства. Да вземем за пример банка „Руска тройка“. Изключително богата финансова структура с филиали из цяла Русия. Купища пари. А не е сред нашите спонсори. Това е неправилно.
— И какво предлагате, за да се оправи това положение?
— Смятам, че трябва изгодно да експлоатираме случайно създалата се ситуация с Нурбагандов. Не сме я планирали, беше неочакван гаф, но сега, както ми се струва, бихме могли да го използваме. Освободили сме „Тройката“ от присъствието на — меко казано — таен данъчен агент, и то сме я освободили толкова бързо, че той не е успял да разкрие абсолютно нищо. Какъв по-добър повод за благодарност? Трябва само да намерим човек, който да се заеме.
