Евгений дръпна Анна за ръката, настани я на дивана, зарови пръсти в нейната разкошна лъскава коса и започна внимателно да я гали по тила.
— Анечка, за да се намери толкова голяма сума, е нужно твърде много време. Ти си разумен човек и сигурно разбираш, че честните пари не се печелят бързо. И аз знаех това до вчера. Но от вчера насам мисля само за едно: искам да бъдем заедно с теб, искам да станеш моя жена. И не искам да чакам прекалено дълго. Не знам дали ми вярваш, но това е така, макар че трябва да призная — чудя се сам на себе си. Никога в живота си не съм искал толкова силно да бъда с някоя жена, колкото сега. И си мисля как по-бързо да спечеля парите за Лолита. Но при това разбирам, че тази бързина е пряко свързана с риск. Колкото по-бързо, толкова по-опасно. Нещо повече, Анечка — колкото по-бързо, толкова по-близо до престъплението. И искам да те попитам, моето момиче: ще ме обичаш ли, ако извърша нещо незаконно, за да намеря тези пари? Сега ти решаваш: или намирам пари по законен начин, но нашата сватба се отлага за неопределено време, или намирам пари бързо, но на ръба на нарушаването на закона, а ти ми помагаш за това. Както кажеш ти, така ще постъпя.
Анна качи краката си на дивана, сгъна ги в колената, сви се на кълбо, сложи глава на гърдите на Паригин, а с ръце обгърна шията му.
— И аз не искам да чакам — твърдо каза тя. — Цял живот не съм правила нищо друго, освен да чакам — неизвестно какво. Стига, до гуша ми дойде. Ще направя всичко, за което ме помолиш. Можеш напълно да разчиташ на мен.
Днес Василий Валерианович Галузо отново отиде лично в учебния център, при което избра такъв час, в който Стоянов със сигурност щеше да бъде в Москва. Трябваше да поговори със Зеленин на четири очи, но ако го извикаше, Стоянов непременно щеше да научи и да си направи извод, че зад гърба му се плете някаква интрига. А пък ако избереше правилно момента и отидеше лично, винаги можеше да се престори, че е идвал при Стоянов, но не е намерил началника на учебния център, колко неприятно! Но какво да се прави — видял се е със заместника му.
Президентът боледуваше. Отначало всичко беше що-годе тихо — е, боледува човекът, да си боледува, нали е човек, а не машина. На всеки може да се случи. Още повече че след операцията започна да оздравява изненадващо бързо, дори в най-оптимистичните си прогнози лекарите не се бяха надявали на толкова бързо възстановяване. А после отново се разболя — грип ли беше или пневмония, но зложелателите веднага се размърдаха, надигнаха глави и се разбързаха да пробутват в Думата законопроект за отстраняване на президента във връзка с трайна неработоспособност… И така нататък.
Галузо не беше привърженик на зложелателите, той изобщо се отнасяше към сегашното ръководство доста безразлично и по-скоро дори лоялно, но нали неговият замисъл, неговият план, рожбата му беше подготвена именно за случай, когато властта започне да се сменя! Беше пресметнал, че моментът ще настъпи след три и половина години, а излезе, че той можеше да дойде още сега. Естествено Галузо не беше съвсем готов, работата едва беше потръгнала, но не биваше да пропускат момента. Ако наближаваха нови избори, Галузо трябваше да вземе своето парче от тортата.
Зеленин посрещна Василий Валерианович с приветлива усмивка, но очите му, както обикновено, бяха мрачни. Понякога Василий се чудеше — дали изобщо се случва Александър Петрович да има друг поглед, например, когато се смее на някой хубав и умело разказан виц, или разговаря с жена, която му харесва. Във всеки случай лично Галузо нито веднъж не бе виждал друг израз в очите на Зеленин. Не бе уцелвал такъв момент.
— Запознах се с подготвената от вас концепция за работа на учебния център — започна Галузо — и трябва да кажа, че тя ми харесва. Веднага си проличава, че добре сте поработили върху нея, дори няма за какво да се заяде човек. Но сега трябва да поговорим за друго. Днешната ситуация е такава, че не са изключени предсрочни избори, а в актива си ние все още нямаме много спонсори. Разбирате ли какво искам да кажа?
Зеленин кимна и леко се усмихна.
— Ако се случи все пак избори да бъдат насрочени и да започне предизборна кампания, ние с вас трябва да сме готови. Хайде да прегледаме нашите длъжници, тоест хората, които ни дължат нещо, и да помислим как да извлечем от тях максимална полза. Имам предвид структурите, които ни финансират в замяна на своето спокойствие. Повтарям: Програмата едва започна и все още структурите, с които сме свързани, не са толкова много, колкото бихме искали, но нали си правехме сметките за двехилядната година, а не за деветдесет и седма. Трябва да помислим как да увеличим броя на зависимите от нас хора, и то в най-кратки срокове. Обръщам се първо към вас, Александър Петрович, защото именно вие по косвен начин имате вина за известното забавяне на Програмата. Вече трябваше да работим с втория набор курсанти, но ви дадохме възможност да разработите собствена концепция, за да можете да проявите своя потенциал.
