Трябваше да се обади на Лолита и да я успокои. Евгений се огледа, видя, че Анна се е заплеснала в обработката на гъбите, и отиде при телефона, който беше в хола. Естествено Лолита се разкрещя истерично, но той беше очаквал нещо такова.
— Мислиш, че като ни скри и ни откъсна от света, си изпълни задачата, така ли? — крещеше тя в слушалката. — И ние сега какво, трябва да умрем в заточение, а? Смяташ ли изобщо да решиш някак проблема с парите или не?
— Решавам го — отговори Паригин, като се постара да не избухне. — Това не става толкова бързо, все пак не съм някой милионер, а обикновен инженер, не забравяй това.
— Щом нямаш възможност да намериш пари, не трябваше да обещаваш! Докога ще ме залъгваш с обещания? Да беше казал веднага, че не можеш да помогнеш, тогава щях да намеря друг начин. Досега и пари щях да намеря, и да върна дълга, а не да седя тук затворена като в зандан!
Паригин едва се въздържа да не й отвърне с нещо грубо. Щом има други възможности да намери пари, защо е увиснала на неговия врат и чака помощ от него? Ами да си ги намери, както сметне за добре, а не да му крещи по телефона панически тиради през сълзи.
— Лола, правя всичко, което е по силите ми. Имай търпение, моля те.
Лола помълча, после попита:
— При жена ли си?
— Да.
— Ами добре тогава… Извикай я на телефона, ако обичаш.
— Това пък защо?
— Искам да си поговоря с нея.
— Не е необходимо. Лола, овладей се, моля те.
— Извикай я! — настоя Лолита. — Ако не го направиш, още утре се прибирам вкъщи. Не, не утре, а веднага.
Много хубаво бе, и до шантаж стигна. Нека тъща ми да има сляп зет. Дявол да я вземе тая глупачка! Ако не беше вдовица на братовчед ми, отдавна да съм я пратил по дяволите.
— Какво искаш да й кажеш?
— Ако иска да прекарваш с нея повече време, да ти помогне да намериш пари за мен. В неин интерес е. Същевременно искам да се убедя, че наистина си при жена, а не се криеш от мен, защото не можеш да намериш пари. Жената е що-годе уважителна причина. Извикай я, хайде!
— Почакай малко. — Паригин отиде в кухнята и нежно докосна Анна по рамото. — Аня, моята снаха те моли да поговориш с нея по телефона. Направи го, моля те. Само не обръщай внимание на някои нейни… ами странности, да речем. Тя е много експанзивна дама, темпераментна, избухлива и когато се вълнува, говори чудовищни глупости.
— А какво иска от мен? — учуди се Анна. — Ние дори не се познаваме.
— Иска да се убеди, че наистина съм с теб.
— Не разбирам…
— Нали вече ти обяснявах: притискат я кредиторите на покойния ми братовчед, заплашват я да отвлекат сина й, ако не върне парите. Това са много пари. Понеже цял живот бяхме приятели с мъжа й, съм длъжен да й помогна, разбираш ли? Длъжен съм. Тя не ми харесва, глупава жена, скандалджийка, но заради паметта на братовчед ми трябва да й помогна. Не мога да изоставя нея и племенника си на произвола на съдбата. Трепя се с всички сили да намеря тези проклети пари, но все още нищо не излиза. А тя смята, че се крия от нея, за да не се занимавам с проблемите й, и не вярва, че прекарвам времето си не кой знае къде, а с жената, която обичам и за която смятам да се оженя. Обади й се, Аня, моля те, инак тя няма да миряса. И не обръщай внимание на думите й, каквито и глупости да говори.
— Добре — кимна Анна, — ще поговоря с нея. Как се казва?
— Лолита.
Тя бързо отиде в хола и вдигна слушалката, поставена до телефона.
— Здравейте, Лолита!
Паригин би дал всичко, за да чуе какво говори сега Лола. Напрегнато наблюдаваше Анна, ловеше всяка нейна дума, опитвайки се да възстанови целия диалог, но почти не успяваше, защото Анна произнасяше само кратко: „Да, да, разбирам.“ Накрая каза: „Всичко хубаво, довиждане“ — и затвори.
— Какво ти каза? — веднага попита Паригин.
— Посъветва ме да ти помогна, колкото мога. Колкото по-скоро намериш пари, толкова по-скоро ще си свободен от грижите си за нея и ще можеш да посветиш цялото си свободно време на мен.
— Това ли беше всичко?
— Да.
— Не те ли обиди по някакъв начин?
— Какво говориш, Женя, дори не си помисляй за това.
— Ти нещо се натъжи — разтревожено забеляза той. — Все пак те е разстроила.
— Не, сериозно, не е. Тя ме накара да се замисля.
— За какво?
— За това как да ти помогна. Женя, вече ти казах, че съм готова на всичко, буквално на всичко. Можеш да разчиташ на мен.
Паригин помълча известно време. Сега настъпва отговорният момент, друг такъв няма да има и ако той направи неправилен ход, нищо няма да излезе. Вярно, Лола е абсолютна глупачка, но в случая нейната глупост и скандалджийство му помогнаха, тя е казала на Анна именно това, което той бе искал да й внуши. Той вече бе казвал същите думи, но му се бе сторило, че тя не беше им обърнала внимание. Беше й казал, че преди да се ожени, той трябва да реши проблема с парите за Лолита, а Аня му бе отговорила, че е готова да помогне с каквото може. Но повече не бе споменавала за това, а Паригин искаше тя сама, непременно сама да се върне към този разговор. За да излезе, че тя по собствено желание влиза в играта, а не е въвлечена във всичко това от Паригин.
