Галузо се подсмихна. Какво копеле е обаче тоя Зеленин! Макар че не е работил на практика, а цял живот се е занимавал с наука, пак интригантства не по-зле от самия Василий Валерианович. Трябва да се намери човек, който да е близък с ръководството на „Руска тройка“, и то не просто близък, а приятел, като същевременно да е не съвсем невинен. Трябва да има гряхче по отношение на собствениците на „Тройката“, което би искал да изкупи. Е, трябва да има и още някои необходими характерни черти, за да доразвие историята с Нурбагандов за взаимно удоволствие на страните. А картинката като цяло трябва да изглежда примерно така: „Момчета, случайно научих, че са ви пробутали къртица, така че в обозримо бъдеще всичките ви данъчни машинации да излязат наяве. Взех си грях на душата и поработих с нея — няма да ви досажда повече. Но и вие имайте предвид: държавата с всички сили се е захванала с данъчните дела, така че ако не тази къртица, ще е някоя следваща, няма да ви оставят на мира, прекалено богати и могъщи сте. Затова чуйте съвета ми: не чакайте да се разкрият машинациите ви, ако ама такива, а вървете да си поприказвате с мир с онези, които разпращат тези информатори насам и натам, опитайте да се разберете с тях. Така ще сте по-сигурни.“
— Интересна мисъл — бавно произнесе Галузо. — Но самият вие справедливо отбелязахте, че случаят с Нурбагандов е бил именно случай, непредвидена случайност. Безспорно можем и трябва да я използваме, но как можем да се надяваме на повторение на едно щастливо за нас стечение на обстоятелствата?
— Човек никога не бива да се надява на някакво стечение на обстоятелствата — отново леко се усмихна Зеленин. — Предлагам да използваме този случай като прецедент, да отработим върху него технология и да превърнем подобни случаи в система. И по-нататък да работим вече не със случаи, а да изграждаме ситуацията целенасочено.
Галузо почувства как по гърба му полазиха тръпки. „Да изграждаме ситуацията целенасочено!“ Зад тази наукообразна фраза се криеше такъв нечовешки цинизъм, че дори той — човек далеч не мек — се почувства неудобно. Биваше си го заявлението! Това можеше в краен случай да се очаква от Стоянов, но по никакъв начин от „книжния плъх“ Александър Петрович. Господи, това, което предлагаше той, беше страшно дори да се обсъжда! Да уреждат на работа в „непокорните“, „неогънали“ се предприемачески структури някакви личности, след известно време да ги убиват, после да пращат при ръководителите доверени хора, които да казват: заради вас си взех грях на душата, но по-добре вървете и се отдайте сами, вместо да чакате да ви изнасилят. Да, както казват мъдрите англичани, когато изнасилването е неизбежно — отпуснете се и се постарайте да изпитате удоволствие.
— Нещо повече — продължи Зеленин, — това ще позволи да получаваме благодарности не само от самите структури, но и от хората, които ще се наемат с преговорите. Защото нали те, както се разбрахме, трябва да имат гряхче и ще платят скъпо за възможността да си върнат загубеното доверие на приятелите си или например да отложат връщането на някой кредит. Така ще убием едновременно два заека.
Да, самият Галузо не би могъл да измисли такава комбинация. Неслучайно този Зеленин го издигат, явно е изплел не една интрига в интерес на политиканите. Много хора са му задължени. И сигурно много хора се страхуват от него. Виж ти! А като го гледаш — нищо и никакъв, дребничък един, румени бузки, лъскави очички, макар и навъсени. Човек никога не очаква опасност от такива румени дребни човечета. А трябва. Точно такива са най-опасни. В сравнение с него Стоянов е дете невинно. Защото как е свикнал да действа Стоянов? Както навремето работеше цялата милиция, тоест с компромати и заплахи. Именно с тези компромати се е издигнал, стискал е партийни и съветски функционери за гърлото, заплашвал ги е с разобличаване в извънслужебни връзки с чуждестранни граждани и участие в групови оргии — и така е получавал всичко, което е искал от живота. Държал е изкъсо И валутните проститутки, те са му снасяли информация, а като благодарност той не ги е прибирал за безделие и нетрудови доходи. С една дума простички методи, а на сложни маневри не се е научил. Виж, Зеленин е друг. И откъде се е взел у него този цинизъм? Защо с такава лекота се разпорежда с човешките съдби? Ами защото, реши Галузо, за разлика от Стоянов, не си е имал работа с реалната престъпност и никога не е виждал отблизо жена, чийто син е бил убит или чиято малка дъщеря е била изнасилена. Не е виждал истинска мъка и сълзи, не е бърсал от лицето си слюнка, както са я бърсали следователи и оперативни работници, които родители на потърпевши наистина се е случвало да заплюват буквално в лицето, задето тези служители от милицията не са били способни да намерят виновните и вместо това са задавали някакви оскърбителни въпроси.
