— Ами, не такава е целта, уверявам ви. Клиентите ми високо оценяват това, че върша работата собственоръчно.
Гърни кимна, сякаш впечатлен.
— Разбирам, това наистина може да е голямо предимство. А кои са тези клиенти?
— Клиенти, за които конфиденциалността е от основно значение.
Гърни невинно се усмихна на грубостта на Дърмот:
— Не ви карам да разкривате някакви тайни. Просто се чудех в кои отрасли на бизнеса са.
— В такива, че техните база данни изискват много сериозна защита.
— Например?
— Лични данни.
— Какъв вид лични данни?
Известно време Дърмот явно преценяваше каква част от договорните си отношения би нарушил, ако продължи да говори:
— Онзи тип данни, които се събират от застрахователни компании, финансови институции, здравноосигурителни дружества.
— Медицински данни?
— Да, голяма част от тях са такива.
— Информация за лечението на пациентите?
— Дотолкова, доколкото е включена в кодовата медицинска система. Какъв смисъл има всичко това?
— Представете си, че сте хакер, който иска да проникне в много голяма медицинска база данни. Как бихте постъпили?
— На този въпрос не може да се отговори.
— И защо?
Начинът, по който Дърмот затвори очи, ясно показваше раздразнението му.
— Твърде много променливи величини.
— Например?
— Например?! — Дърмот повтори въпроса, като че той бе израз на невероятна глупост. След миг все пак продължи, все още със затворени очи: — Зависи от целта на хакера, доколко е опитен и умел, доколко е запознат с формата на данните, структурата на самата база данни, от протокола за достъп, степента на защита, както и от още куп други фактори. Съмнявам се, че имате техническите познания, за да разберете който и да било от тях.
— Сигурен съм, че сте прав за това — меко заяви Гърни. — Но нека все пак предположим, че някой много добър хакер се опитва да състави списък от хора, които са били лекувани от определена болест…
Дърмот вдигна ръце в знак, че се отказва — толкова се беше нервирал вече.
Гърни обаче продължи да го притиска:
— Колко трудно би било да се направи това?
— Отново — няма как да се отговори. Някои база данни са толкова слабо защитени и с толкова пробойни, че със същия успех биха могли да ги публикуват направо в интернет. Други пък биха се опрели и на най-добрите програми за разбиване на пароли. Всичко зависи от качествата на системния дизайнер.
Гърни долови гордостта, която се криеше зад тези думи, и реши да я подхрани:
— Бих се обзаложил на пенсията си, че няма много хора, които да са по-добри от вас.
Дърмот се усмихна.
— Направих кариера от това да побеждавам най-блестящите хакери на планетата. Нито един мой протокол за защита на данни не е бил разбиван. Никога.
Тази хвалба предлагаше нови възможности. Дали способността на този човек да възпре евентуалния опит за проникване на убиеца в базата данни имаше нещо общо с решението на последния да използва пощенската му кутия? Определено си струваше да се обмисли тази идея, дори и да повдигнеше повече въпроси, вместо да даде отговори.
— Бих желал местната полиция да проявяваше същата компетентност.
Коментарът измъкна Гърни от размишленията му.
— Какво имате предвид?
— Какво имам предвид ли? — Дърмот дълго и сериозно обмисля отговора си. — Преследва ме убиец, а аз не вярвам полицаите да са способни да ме защитят. В квартала вилнее луд, който възнамерява да ме убие, а после и вас. А пък вие реагирате с хипотетични въпроси за хипотетични хакери, които се опитват да проникнат в хипотетични база данни?! Нямам представа какво се опитвате да направите, но ако идеята е да ме успокоите, като ме разсеете, държа да ви кажа, че няма ефект! Защо не се съсредоточите върху истинската опасност? Това не е някакъв теоретичен софтуерен проблем! Проблемът е, че към нас се промъква един луд за връзване с окървавен нож в ръката! А трагедията от тази сутрин е доказателство, че полицията не е просто безполезна, по-зле е! — Яростният тон на тази тирада така се повиши към края й, че накара Нардо да се качи в спалнята. Той погледна първо Дърмот, после Гърни и накрая спря поглед отново върху Дърмот.
— Какво, по дяволите, става тук?
Дърмот се обърна и се втренчи в стената.
— Господин Дърмот смята, че не е достатъчно добре охраняван — обясни Гърни.
— Достатъчно добре охраня… — избухна гневно Нардо, после замълча и продължи, вече по-спокойно: — Сър, шансовете неоторизирано лице да проникне неправомерно в тази къща — да не говорим за „луд за връзване с окървавен нож в ръката“, както се изразихте — са по-малки от нула!
Дърмот продължи да се взира в стената.
— Ще го кажа така — продължи Нардо, — ако на копелето му стиска да се покаже тук, мъртъв е. А ако се опита да влезе, ще го сготвя и изям за вечеря!
— Не искам да оставам сам в тази къща. Нито за секунда!
— Не ме слушате! — изръмжа Нардо. — Не сте сам. Из целия квартал има полицаи. Както и около къщата. Покрили сме периметъра напълно. Никой не може да мине покрай нас!
Дърмот се обърна към Нардо и предизвикателно каза:
— Ами ако вече е успял да влезе?
— За какво, по дяволите, говорите?
— Ами какво, ако вече е успял да се вмъкне в къщата?
