Явно смяташе това за забавно. Студената му усмивка се разшири за миг, от което устните му заприличаха на гърчещи се червеи.
— Бих искал предварително да ви благодаря, че ще участвате в скромния ми проект. Би било много добре, ако ми съдействате. Първо, една дребна подробност. Лейтенанте, бихте ли легнали с лице към пода? — В действителност не бе нито въпрос, нито молба. Гърни разчете изражението на Нардо — той явно бързо изчисляваше нещо. Нямаше обаче как да разбере точно какво обмисля. Нито дали изобщо осъзнава какво се случва. А Дърмот го наблюдаваше с търпението на котка, която знае, че мишката няма къде да избяга.
— Сър — каза Нардо с нещо като болезнена загриженост, — наистина ще е добра идея да оставите пистолета на земята.
Дърмот поклати глава:
— Съвсем не толкова добра, както си мислите.
Нардо го изгледа озадачен.
— Просто го оставете, сър.
— Да, има такъв вариант. Само че ще стане малко сложно… Е, нищо в живота не е просто, нали така?
— Сложно? — Нардо говореше на Дърмот, сякаш той бе иначе безобиден гражданин, който временно е спрял да си пие лекарствата.
— Възнамерявам да оставя пистолета, след като ви застрелям. Ако искате да го оставя веднага, то трябва да ви застрелям сега. Не искам да правя това, а съм сигурен, че и вие не искате. Сега разбирате какъв е проблемът, нали?
Докато говореше, Дърмот вдигна оръжието. В момента то сочеше към гърлото на Нардо. Може би бе в резултат от стабилния начин, по който държеше ръката си, или пък от подигравателния му тон, но Нардо се убеди, че му трябва различна стратегия.
— Ако стреляш — каза той, — знаеш ли какво ще се случи след това?
Дърмот сви рамене, а тънката линия на устните му се разшири отново:
— Ще умрете.
Нардо кимна като професор, който се съгласява с очевидния, но непълен отговор на свой студент:
— И? Какво ще стане после?
— Че какво значение има? — Дърмот отново сви рамене, загледан в траекторията, която свързваше дулото и врата на Нардо.
Лейтенантът явно полагаше сериозни усилия да запази контрол над себе си, което можеше да се дължи както на гнева му, така и на страх.
— За мен — не особено, но доста повече за теб. Ако дръпнеш този спусък, след по-малко от минута двайсет ченгета ще нахлуят тук, за да ти сритат задника. Направо ще те разкъсат!
Дърмот като че се забавляваше.
— Какво знаете за гарваните, лейтенанте?
Нардо присви очи при този толкова неадекватен коментар.
— Гарваните са изключително тъпи — продължи Дърмот, — застреляш един и идва следващият. После застрелваш и него, но идва друг, а после още един и още един. Гръмваш ги и тях, но те продължават да прииждат.
Гърни бе чувал нещо подобно и преди — че гарваните никога не оставят един от своите да умре сам. Ако умира гарван, останалите идват и застават покрай него, за да не е сам. Когато за първи път чу тази история от баба си — тогава бе на десет-единайсет години — побърза да излезе от стаята, защото разбра, че ще се разплаче. Отиде в банята, а сърцето го болеше толкова, че почти не можеше да диша.
— Веднъж видях снимка на гарвани, застреляни в една ферма в Небраска — разказваше Дърмот със смесица от удивление и презрение. — Фермерът, с пушка в ръката, бе застанал край купчина мъртви гарги, която стигаше до рамото му — и замълча, явно за да позволи на Нардо да оцени абсурдността на самоубийствения инстинкт на гарваните, както и отношението на разказаното към настоящата ситуация.
Нардо поклати глава:
— Да не би наистина да вярваш, че можеш да си седиш тук, вътре и да застрелваш полицаите един по един, докато минават пред вратата? И то — без да ти пръснат мозъка междувременно? Няма да стане така.
— Определено няма. Никой ли не ти е казвал, че умът, който възприема всичко буквално, е ограничен и неспособен? Харесва ми съдбата на гарваните, за която ви разказах, лейтенанте — но има много по-ефективни начини за изтребване на вредителите от този да ги гърмиш един по един. Обгазяване, например. Обгазяването дава много добри резултати, ако човек има подходяща система, с която да го извърши. Може би сте забелязали, че във всички стаи на къщата има пръскачки. Във всички, освен в тази, разбира се. — Той замълча отново, а по-живото му око проблясваше от самодоволство. — Така че, ако ви застрелям и останалите гарвани долетят, просто ще отворя клапаните на две малки тръби — и двайсет секунди по-късно… — Усмихна се ангелски. — Имате ли представа какво причинява концентрираният хлор на човешките дробове? И колко бързо?
Гърни наблюдаваше опита на Нардо да проумее този заплашително сдържан мъж и отправената заплаха с газа. За миг сериозно се притесни, че гордостта и гневът на ченгето ще го подтикнат да се метне напред — и да намери смъртта си. Нардо обаче си пое няколко пъти въздух, което като че ли му помогна да се отпусне малко. След това заговори, а гласът му бе искрен и напрегнат:
