Слънцето, което тази сутрин все още се виждаше — като хладен диск зад сива стена от зимни облаци — сега бе скрито напълно. Небето бе ниско, оловносиво. Светлината не бе достатъчна, за да има сенки — това беше лицето на една студена вселена, безчувствена като лед.
Тъй като сметна тази насока на мислите си за прекалено нереална и странна, Гърни я отхвърли, когато спря колата си пред множеството полицейски машини, паркирани безредно на снега пред Института за духовно обновление на Мелъри. Повечето носеха синьо-жълтите опознавателни знаци на нюйоркската щатска полиция, включително един микробус на окръжната лаборатория по съдебна медицина. Две бяха от шерифското управление, две — зелени патрулки от Пиъни. Припомни си остроумната забележка на Мелъри, че „полицията в Пиъни“ звучи като името на кабаретно гейшоу, а също и изражението на лицето му тогава. Лехите с астри, сбутани между колите и каменната стена и попарени от рязкото застудяване, бяха странна гледка. Снегът приличаше на топчици памук, разцъфнали като необичайни цветове върху оплетените им кафяви стъбла. Той излезе от колата и се насочи към входа. Един полицай в спретната униформа бе застанал на пост до отворената порта. Намръщил се бе като военен. Освен това вероятно бе с година или две по-млад от собствения му син, както забеляза Гърни. Това откритие го остави с много странно усещане.
— С какво мога да ви помогна, господине?
Думите бяха учтиви, но не и погледът му.
— Казвам се Гърни. Тук съм да се видя с Джак Хардуик.
Младият мъж примигна два пъти — по веднъж на всяко име. Изражението му подсказваше, че споменаването на поне едно от тях му предизвиква киселини.
— Изчакайте, моля — все така учтиво каза той и извади едно уоки-токи от колана си. — Някой трябва да ви отведе при него.
Ескортът му дойде три минути по-късно — един следовател от БКР — Бюрото за криминални разследвания, който очевидно се опитваше да заприлича на Том Круз. Независимо от пронизващия зимен вятър, носеше само черен анорак, отворен на гърдите, а под него — черна тениска и дънки. Гърни познаваше добре строгостта на полицейския дрескод. Твърде неофициалното облекло го накара да предположи, че мъжът е бил извикан на местопрестъплението, докато е бил в почивка или под прикритие.
Подаващият се изпод анорака черен матов кобур с деветмилиметров глок в него беше очевидно колкото оръдие на труда, толкова и израз на манталитета му.
— Детектив Гърни?
— Пенсиониран — поправи го Гърни, сякаш слагаше отметка.
— Така ли? — попита Том Круз без видим интерес. — Сигурно е приятно. Последвайте ме.
Докато Гърни крачеше заедно с него по пътеката, която заобикаляше главната сграда и водеше към жилището зад нея, бе поразен от начина, по който няколко сантиметра сняг променяха целия вид на мястото. Като се премахнеха допълнителните детайли, от картината оставаше само чисто платно. Да вървиш през минималистичния бял пейзаж бе като да пристъпваш по новосъздадена планета. Тази представа бе в абсурдно несъответствие с грозната действителност, която го очакваше. Завиха зад старата колониална къща, в която бе живял Мелъри, и спряха точно на ръба на покритото със сняг патио, където бе умрял.
Мястото на смъртта бе ясно различимо. Снегът все още пазеше отпечатъка на тяло, а в участъка, където се бяха намирали главата и раменете, се разпростираше огромно петно кръв. Гърни и преди бе виждал шокиращия контраст на бяло и червено. Имаше неизличим спомен от първата си коледна утрин като полицай. Едно алкохолизирано ченге, чиято жена го бе заключила отвън, бе седнало на купчина сняг и се бе застреляло в сърцето.
Гърни изхвърли стария образ от ума си и съсредоточи острия си професионален поглед върху гледката пред себе си. Специалист по отпечатъците бе коленичил до няколко стъпки в снега, току до основното петно кръв, и пръскаше следите с нещо. От мястото, на което бе застанал, Гърни не можеше да види етикета на флакона, но предположи, че е паста за сваляне на отпечатъци от сняг. Химикалът, който се съдържаше в нея, втвърдяваше снега, така че да може да се направят отливки. Отпечатъците в сняг са изключително крехки, но ако се обработят внимателно, предоставят невероятни детайли. Макар неведнъж преди да бе наблюдавал процеса, не можеше да не се възхити на стабилната ръка на експерта и на напрегнатата му концентрация.
