„Здравей, Дейв!
Надявам се да не приемеш за неуместно това, че един стар състудент те търси след толкова много време. Човек никога не може да е сигурен какъв спомен ще извика гласът от миналото. Запазих връзката със студентските ни години благодарение на академичната асоциация, в която членувахме. Очарован бях от статиите, публикувани от тях през годините, в които се разказваше с какво се занимават членовете на випуска ни. Неведнъж с удоволствие отбелязвах твоите звездни постижения и признанието, което получаваше. (Една статия в «Академични новости» те величаеше като «Най-награждавания детектив в нюйоркската полиция», което съвсем не ме учуди, при условие, че ставаше въпрос за теб) А после, преди около година, прочетох, че си се пенсионирал и преместил тук, в Делауеър Каунти. Това привлече вниманието ми, защото аз самият съм се установил в Пиъни — «на един хвърлей», както казват. Съмнявам се, че си чувал за градчето, но в момента ръководя един дом за отдих тук, нарича се «Институт за духовно обновление» — знам, че звучи много претенциозно, но всъщност е земно и практично място.
Макар през изминалите години много пъти да ми е хрумвало, че ще е хубаво да те видя отново, сега се случи нещо, което ме накара да спра да мисля и наистина да се свържа с теб. Ситуацията е такава, че твоите съвети ще са ми най-полезни. С удоволствие бих се срещнал с теб, дори и само за кратко. Ако успееш да ми отделиш половин час, ще дойда до дома ти в Уолнът Кросинг — или на което и място определиш като удобно. Спомените ми за разговорите, които водехме в бар «Шамрок» — да не говорим за забележителния ти професионален опит — ме карат да вярвам, че ти си най-подходящият човек, с когото да обсъдя изключително сложния и оплетен казус, с който се сблъсках. Става въпрос за една странна главоблъсканица, която, подозирам, силно ще те заинтригува. Способността ти да събираш две и две по начин, който би убягнал на всеки друг, винаги е била голямата ти сила. Мисълта ми за теб винаги е свързана с представата за безупречната ти логика и кристалната яснота, с която виждаш отговорите — а това са качества, от които в момента отчайващо имам нужда. Ще ти се обадя в рамките на няколко дни на номера, който е посочен в сайта на академичната асоциация — надявам се да е точен и актуален.
П.П. Дори и да се окаже, че проблемът ми те озадачава, колкото и мен самия, и не успееш да ми помогнеш със съвет, за мен ще е удоволствие и просто да те видя отново.“
