Не се връщай полностью

Беше ясно, че на затварянето вече пречеше крак, пъхнат между вратата и рамката. Така се печелеше време за вземането на решение. Което се оказа доста продължителен процес.

Почти цяла минута.

После нещо се мерна във въздуха.

Ричър не проследи полета му с очи, защото не беше вчерашен. Но краткият проблясък, уловен с периферното зрение, му беше достатъчен. Плик. Кафяв плик за писма с метална закопчалка, помисли си той. Като онези, които използват в офисите. Тънък и лек. Звукът, който издаде при приземяването си на килима, потвърди първоначалните му впечатления. Тихо шляпване, придружено от едва доловимо шумолене. Сякаш вътре имаше няколко отделни неща, всяко от тях тънко и леко.

Ричър чакаше.

След известно време през процепа надникна и главата.

С лицето на сержант Лийч.

Лийч носеше бойната си униформа и изглеждаше много уморена. Тя влезе в стаята, Търнър излезе от банята, а Ричър затвори вратата. Търнър сведе поглед към плика на килима.

— Всичко ли е вътре?

— Да — кимна Лийч.

— Мислех, че ще го пратиш с експресна поща.

— Аз пък мислех, че ще ви трябва доста по-бързо, отколкото може да ви го достави ФедЕкс.

— И реши да шофираш чак до тук?

— Е, все пак не съм вървяла пеша.

— Колко време ти отне?

— Около четири часа.

— Благодаря, сержант.

— Моля.

— Кога трябва да бъдеш обратно на работа?

— Достатъчно скоро, за да си тръгна веднага…

— Но?

— Намирам се в положение, в което не бих искала да бъда.

— Какво по-точно?

— Налага се да критикувам човек от екипа, по-висшестоящ.

— Колега и началник едновременно?

— Точно така, госпожо.

— Аз ли съм това?

— Не, госпожо.

— Морган?

— Не, госпожо. Друг човек. Но вие сте командир на частта, а аз не съм доносница.

— Тогава кажи на Ричър. Той не е командир на никого.

Лийч се поколеба за момент, преценявайки предложението. Вероятно го прие, защото се обърна към Ричър и каза:

— Сър, изпитвам сериозна загриженост за дежурния капитан.

— Колко сериозна?

— Перманентна.

— Защо не си направила нищо по въпроса?

— Защото не знам как. Той е капитан, а аз само сержант.

— Какъв е проблемът?

— Той е отвеян драскач. Непрекъснато си рисува и драска нещо, докато говори по телефона.

— Виждал съм го — кимна Ричър. — Използва един адвокатски бележник, разтворен на бюрото му.

— Знаете ли защо го прави?

— Защото е отегчен.

— Но понякога не е отегчен. Най-вече когато пристигат важни новини. Тогава е направо щастлив.

— Това не е забранено от закона — сви рамене Ричър.

— Но продължава да държи химикалката. Променят се и нещата, които драска върху бележника. Понякога прибавя към тях и нови. Ключови думи.

Ричър не каза нищо.

— Нима не разбирате? — изгледа го Лийч. — Той борави с поверителна информация, която по закон трябва да се съхранява на едно-единствено място — в нашия архив. Ако тази информация или части от нея попаднат на друго място, това е грубо нарушение на правилата.

— Казвай, моля те! — не издържа Търнър.

— Записал е номера в бележника си? — попита Ричър.

— Да, госпожо — отвърна Лийч. — Да, сър. Точно това е направил.

Лийч извади от джоба си смачкан лист хартия. Очевидно лист от жълтия адвокатски бележник, който беше виждал Ричър. Голям и леко намачкан в краищата от многократно прелистване. Почти изцяло покрит с черно мастило от флумастер. Рисунките върху него бяха най-различни — листенца, квадратчета, спирали и някакви странни драскулки, между които се виждаха отделни думи и имена — част от тях дебело подчертани, други задраскани и почти неразличими.

Лийч сложи пръст върху първата ясно изписана дума, намираща се в първата третина на листа. Кандахар. До нея беше изрисувана дебела стреличка, която сочеше надясно.

— Това е последният сигнал преди онзи, който липсва. Означава, че Уикс и Едуардс напускат Кандахар и трябва да се върнат в Баграм — както им е било заповядано, до второ нареждане. Надлежно архивиран. В момента се намира в двеста и трета, където и трябва да бъде.

После показалецът й се премести върху последната третина на листа, където личаха две думи, разделени с тире. Худ-Дни. Буквата X беше допълнително украсена с барокови завъртулки. Един отегчен човек говори по телефона.

— Това е следващият сигнал след онзи, който липсва — поясни Лийч. — Той също се намира в архива, непосредствено до този от Кандахар. Изпратен е от Форт Худ, Тексас, откъдето нашите момчета докладват, че им предстои сериозно разследване, което ще продължи дни наред.

Пръстът й се повдигна нагоре и спря в средата на листа.

— А тази част от страницата отговаря на липсващия сигнал.

Средната третина беше плътно покрита с драсканици и завъртулки, с квадратчета, лабиринти и спирали. Но точно в средата й можеха да се различат буквите А и М, след които беше изписан четирицифрен номер. Първоначално бяха надраскани небрежно, а след това старателно повторени и удебелени — леко заострени, събрани по-стегнато и подчертани. А после забравени.

АМ 3435.

— Технически погледнато, той е извършил нарушение, сержант — каза с усмивка Търнър. — Но този път ще му простим.

АМ 3435.