Този случай би трябвало да ме накара да се замисля. Ако бях напрегнала съвсем мъничко мозъчните си клетки, щях да се досетя, че настроенията, в които изпадаше напоследък, са свързани с госпожица Люси и със собствените му неуспехи в творческите му изяви. Но пак ще повторя, че по онова време наоколо се случваха какви ли не неща и мислите ми не бяха съсредоточени в тази плоскост. Доколкото си спомням, тогава смятах, че старите проблеми са отминали заедно с младенческите ни години и сега може да ни занимават единствено онези големи и мрачни въпроси, които хвърляха сянка върху нашето бъдеще.
Но какво всъщност ставаше около нас? На първо място, Рут и Томи сериозно се скараха. Бяха заедно вече половин година и през този период нищо не криеха един от друг, ходеха прегърнати през кръста и така нататък. Но не правеха зрелища и затова останалите ги уважаваха като двойка. Някои други, като например Силвия Б. и Роджър Д., понякога се държаха отвратително и за да дойдат на себе си, трябваше хорово да издаваме звуци, все едно повръщаме. Ала Рут и Томи не си позволяваха нищо неприятно за околните и ако понякога си разменяха нежности, беше очевидно, че го правят заради самите себе си, а не заради публиката.
Като си помисля сега, трябва да заявя, че бяхме доста объркани по повод всичко, свързано със секса. Но иначе не можеше и да бъде — тъкмо бяхме навършили шестнайсет години. Но, както ясно виждам сега, самите настойници също бяха доста объркани. От една страна, имахме, да речем, разговори с госпожица Емили за това, как не бива да се срамуваме от телата си, колко „сериозно трябва да се отнасяме към плътските си потребности“, какъв „скъпоценен дар“ е сексът, когато и двете страни истински желаят тази близост. Ала щом се стигнеше до действия, оказваше се, че установените от настойниците правила ни предлагат много малко възможности. След девет вечерта момичетата не можеха да влизат в спалните на момчетата и обратно. Вечер класните стаи бяха за нас забранена територия, както и участъците зад складовете и павилиона. А нямаше много желаещи да го правят на тревата дори когато времето беше хубаво: после почти винаги установявахме, че от централната сграда ни наблюдават любопитни очи, въоръжени с бинокъл; хората от публиката дори си подаваха бинокъла от ръка на ръка. Общо взето, въпреки всички разговори за скъпоценния дар, оставахме с впечатлението, че ако настойниците ни хванат да го правим, неминуемо ще пострадаме.
Впечатлението си е впечатление, но единственият реален случай, който ми бе известен, бе този с Джени С. и Роб Д., когато ги прекъснали по средата на акта в Стая 14. Това станало след обяда и те го правели върху една от масите в класната стая, когато ненадейно влязъл господин Джак да вземе нещо. По думите на Джени настойникът станал червен като рак, обърнал се и излетял като куршум обратно навън; така или иначе, появата му ги прекъснала, те спрели, наметнали някакви дрехи и господин Джак отново се втурнал в стаята, като се престорил, че влиза за първи път и че е шокиран да ги завари там.
— На мен ми е съвършено ясно с какво се занимавате и никак не го одобрявам — отсякъл той и наредил и двамата да се явят в кабинета на госпожица Емили.
Но когато отишли при нея, оказало се, че тя много бърза за някакво съвещание и че няма време да разговаря с тях.
— Мисля, разбирате, че не е трябвало да го правите и се надявам, че това няма да се повтори — казала тя и бързо излязла в коридора с папките под мишница.
Що се отнася до еднополовия секс — той ни объркваше още повече. Не знам защо, но ние го наричахме „универсален секс“; ако харесваш някого от собствения си пол, наричаха те „универсален“. Не знам как е било там, където вие сте израснали, но ние в Хейлшам гледахме накриво на всяка проява на хомосексуализъм — особено момчетата. Понякога постъпваха много жестоко. Причината, каза ми Рут, била следната: мнозина били пробвали този вид секс един с друг още като малки, а после, осъзнали какво са извършили, започвали да нервничат и ставали направо нетърпими. Не знам дали бе права, или не, но добре си спомням, че ако някой разбереше, че го наричат „универсален“, следваше жестоко сбиване.
Когато обсъждахме тези неща — а по онова време подобни разговори нямаха край, — често спорехме по въпроса дали настойниците ни желаят ние да се занимаваме със секс. Някои твърдяха, че искат, само че все сме избирали лоши моменти за това. Хана ни разви теорията, че задачата им била да ни подготвят за половия живот, защото в противен случай нямало да станем добри донори. Твърдеше, че ако се лишаваме от секс, бъбреците ни и панкреасът нямало да се развиват нормално. Някой друг добави: не бива да забравяме, че настойниците ни са „нормални“ хора. И затова се отнасят към подобни занимания тъй странно; за тях сексът е начин човек да се сдобие с деца и макар с разума си да разбираха добре, че ние не можем да имаме деца, все пак се чувстваха зле, тъй като някъде дълбоко в себе си те таяха опасението, че всичко ще свърши с нечие забременяване.
