— Не знаех какво да кажа. Накрая тя сама ме попита: „Томи, какво мислиш за това?“ Отговорих й, че не знам, но да не се безпокои, защото и в двата случая не си струва да го прави, тъй като с мен всичко е наред. А тя: не, не е наред. Творчеството ми било пълен боклук и отчасти тя била виновна за това. Питам я: „Има ли някакво значение? Вече се чувствам добре, никой не ми се подиграва.“ Но тя клати ли, клати глава и говори: „Има значение. Не ти дадох правилен съвет.“ Тогава ми хрумна, че има предвид бъдещето — когато заминем оттук. И й казах: „Не се тревожете за мен, госпожице, всичко ще бъде наред. Ще се справя. Когато настъпи часът да стана донор, ще постъпя така, както е редно.“ Тя ме изслуша и започна отново да клати яростно глава, дори се уплаших, че може да й се завие свят. После продължи: „Повярвай ми, Томи. Твоето творчество е нещо много важно. И то не само като показател, а заради самия теб. От него ще получиш много. За самия себе си.“
— Чакай, чакай. Какво означава „показател“?
— Нямам представа. Но тя употреби точно тази дума, добре си спомням. Каза така: „Творчеството ти е важно, и то не само като показател.“ Кой я знае какво е имала предвид. Но аз се поинтересувах. Питам я: „Не ми стана съвсем ясно. Какво отношение има това към Мадам и Галерията й?“ Тя въздъхна дълбоко и отвърна: „Галерията на Мадам ли? Да, тя е много важна. Сега вече разбирам. Означава много повече, отколкото съм мислела.“ После продължи: „Знаеш ли, Томи, има много неща, които не разбираш, а аз не мога да ти ги обясня. Свързани са с Хейлшам, с положението ти в големия свят и така нататък. Може би ще дойде време, когато ти сам ще се опиташ да намериш отговор на тези въпроси. От тях няма да ти стане по-леко, не се и надявай на това, но ако пожелаеш, ако наистина поискаш, може и да разбереш нещичко.“ И отново заклати глава, но вече по-кротко, и каза: „Но от къде на къде трябва да си различен? Възпитаниците живеят тук, после си заминават и не намират никакви отговори. Защо ти трябва да си различен от другите?“ Не разбирах за какво говори и само повтарях: „Да, да, не се тревожете за мен, госпожице.“ Тя мълча, мълча, после внезапно се изправи, наведе се над мен и ме прегърна. Не сексуално. По-скоро както възрастен гушка малко дете. Притихнах, доколкото мога. Тя отстъпи крачка назад и ми каза, че не е бивало да ме настройва по този начин. Но още не било късно и ако започна веднага, щял съм да наваксам. Помня, че нищо не й отговорих, но тя продължаваше да ме гледа и аз си помислих, че вероятно пак ще ме прегърне. Ала тя само каза: „Постарай се, Томи. Направи го заради мен.“ Аз й обещах да се постарая, защото исках да си тръгна час по-скоро. Мисля, че от думите й и от прегръдката се бях изчервил като рак. Нали разбираш, вече не сме малки и е доста странно.
Разказът на Томи така ме увлече, че съвсем забравих за какво бях дошла при него. Ала думите му „вече не сме малки“ ме върнаха в действителността.
— Виж какво, Томи — казах аз, — хайде да го обсъдим по-късно. Ти ми разказа толкова интересни неща и аз разбирам как се чувстваш. Но така или иначе, трябва да се стегнеш. Това лято заминаваме оттук. Трябва да дойдеш на себе си и има нещо, което би могъл да поправиш още сега. Рут ми каза, че е готова да забрави всичко и да ти даде още една възможност. Мисля, че това е добре. Не я изпускай.
Той мълча известно време, после отвърна:
— Не знам, Кат. Толкова неща трябва да премисля.
— Виж, Томи. Страшно ти провървя. Не кой да е, а тъкмо Рут те ухажва. Когато си тръгнем оттук и ти си с нея, няма да ти е мъчно за нищо. Тя е най-добрата от всички, дръж се за нея и всичко ще е наред. Каза ми, че иска да започнете отначало. Гледай да не пропуснеш случая.
Чаках да разбера какво ще ми отговори, ала Томи мълчеше и отново ме обзе паника. Наведох се и казах:
— Виж какво, глупако, разбери, че друга такава възможност няма да имаш! Остава ни още малко време да сме заедно!
За моя изненада той отговори спокойно и уравновесено — с течение на годините Томи щеше все по-често да проявява тази черта от характера си.
— Знам, Кат. Тъкмо затова не желая да се хвърлям във връзката ни с главата напред. Трябва много добре да обмисляме действията си. — Той въздъхна и ме погледна в очите. — Имаш право, Кат. Много скоро вече няма да сме тук. Край на играта. Затова трябва добре да си помислим.
Съвсем неочаквано аз се разстроих — седя, не знам какво да кажа и късам ли, късам тревичките наоколо. Усещам, че Томи ме гледа, но не вдигам очи. Кой знае колко време щеше да продължи това, ако не ни бяха попречили. Не си спомням — момчетата ли се бяха върнали да продължат играта си на игрището, някаква компания ли ни бе забелязала и се настани до нас. Така или иначе, задушевният ни разговор привърши и аз си тръгнах с мисълта, че не съм изпълнила мисията си и че по някакъв начин съм излъгала доверието на Рут.
