Забелязах и още нещо — беше ми ясно, че двете неща са взаимносвързани, — мълчанието, което витаеше около онези, които тръгваха „на курс“ и за които дори ние, новите, знаехме, че там ги учат да помагат на донорите. За няколкото дни, през които ги нямаше, практически никой не споменаваше за тях, а след завръщането им никой не ги разпитваше за нищо. Допускам, че вероятно те са споделяли с най-близките си приятели, ала не бе прието да завързват разговори за тези свои пътувания пред повече хора. Спомням си, че една сутрин през запотените стъкла на кухненските прозорци зърнах двамина от „ветераните“, които тръгваха на курс, и си помислих, че вероятно през пролетта или лятото те ще заминат завинаги и ние ще избягваме да споменаваме имената им.
Не твърдя, че за заминалите не можеше да се говори абсолютно нищо. Ако беше нужно да бъдат споменати, споменаваха ги — в голямата им част, разбира се, косвено, във връзка с някой предмет или с някоя дейност. При ремонта на водосточната тръба, например, можеха да възникнат маса разговори на тема „как я е поправял Майк“. В близост до Черния хамбар имаше пън, който наричаха „пъна на Дейв“, тъй като в продължение на три години, няколко седмици преди нашето пристигане във Фермата, той обичал да седи, да чете и пише на него, понякога дори в дъждовно и мразовито време. Ала най-впечатляващата личност бе може би Стийв. Никой от нашата компания не разбра кой знае колко за личността му, с изключение на факта, че е обичал да разглежда порносписания.
От време на време ние във Фермата можехме да се натъкнем на някое от тях, паднало зад дивана или забутано сред купчината стари вестници. Това бе списание от така нареченото „меко порно“, макар че в онези години не правехме разлика между тях. Никога преди не бяхме виждали подобно нещо и не знаехме как да реагираме. Ако някое от списанията попаднеше в ръцете на „ветераните“, те със смях го прелистваха и после с досада го захвърляха настрана и, като ги гледахме, ние започнахме да постъпваме по същия начин. Когато преди няколко години двете с Рут си спомнихме за това, тя каза, че във Фермата се разнасяли десетки порносписания.
— Никой не си признаваше, че са му интересни — забеляза тя. — Нали помниш как постъпвахме? Ако в стаята се появеше някое от тези списания, всички се правеха, че им е адски скучно. Излезеш за половин час и като се върнеш, що да видиш — списанието изчезнало.
Впрочем затова и започнах да ви го разказвам — за всяко списание от този род във Фермата казваха, че е от „колекцията на Стийв“. Според битуващото мнение друг източник не би могло и да има. Повтарям, че повече нищо не знаехме за Стийв. Ала още тогава виждахме и смешното в подобно поведение, така че, когато някой посочваше някое списание и казваше: „Вижте, вижте! От колекцията на Стийв!“, в гласа му се четеше ирония.
Тези списания вбесяваха стария Кефърс. Говореха, че е религиозен и е категорично не само против порното, а и против секса изобщо. Понякога излизаше извън кожата си от гняв: страните под сивите му бакенбарди ставаха на червени петна, той започваше шумно да обикаля по всички помещения, втурваше се в стаите, без да чука на вратите, рошен да изземе всички „списания на Стийв“ до едно. Как ли само не се опитвахме да намерим нещо смешно в поведението му и да му се присмеем, ала когато беше в подобно настроение, той наистина ни плашеше. Внезапно прекъсваше обичайното си мърморене и около него увисваше тишина, която ни ужасяваше.
Помня, че веднъж Кефърс събра шест-седем списания от стаите и се отправи към автомобила си с тях. Двете с Лора го гледахме отгоре, от прозореца на моята спалня, и Лора каза нещо, което ме разсмя. После видях как той отваря вратата на фургончето си и понеже трябваше да премести нещо вътре с двете си ръце, остави списанията върху купчината тухли до котелното помещение (няколко месеца преди това някои от „ветераните“ искаха да направят барбекю на това място). Наведен, скрил главата и раменете си в отвора, Кефърс ровеше ли, ровеше вътре във фургона и нещо ми подсказа, че въпреки яростта, която демонстрира само преди минута, съвсем е забравил за списанията. И наистина, няколко минути по-късно той се изправи, настани се зад волана, затръшна вратата и потегли.
Когато показах на Лора забравените от него списания, тя каза:
— Няма да останат дълго там. Ще трябва отново да ги събира от стаите.
Но когато след около половин час минавах покрай котелното, видях, че списанията са си все още там. Хрумна ми да ги отнеса в спалнята си, но после реших, че ако ги открият у мен, подигравките им няма да имат край; нямаше как да обясня на останалите за какво са ми потрябвали. Ето защо ги грабнах и ги отнесох в котелното.
